Читать «Съкровище» онлайн - страница 6

С рев, който се надигна и избухна като тътен на прибой, варварите се спуснаха по напечения от слънцето склон и връхлетяха върху римляните. Първата вълна беше покосена, пронизана от дългите копия на войниците и стрелите на сирийските стрелци. След нея заприижда втората вълна, която се разби в малобройните редици и падна покосена като житни класове под сърп. Бляскавите мечове потъмняха, оцветени в червено от кръвта на варварите. Пришпорвани от поток солени ругатни и заплашвани от плющящия камшик на Латиний Масер, робите също се сражаваха храбро и не отстъпиха ни на йота.

Формацията продължи бавно да напредва, притискана от всички страни от варварите, към които непрестанно се присъединяваха все нови и нови подкрепления. Върху праха на безводния склон се образуваха червени петна. Все повече и повече голи тела падаха сгърчени и безжизнени. Тези, които прииждаха отзад, се биеха върху труповете на другарите си, счупените оръжия се врязваха в босите им крака, голата им плът срещаше страховитите стоманени острия, които пронизваха гърди и пореха кореми и те се свличаха върху купа мъртъвци. В ръкопашен бой варварите не можеха да мерят сили с обучените римски войници.

Сега битката взе друг обрат. Разбрали, че не могат да постигнат успех срещу мечовете и копията на чужденците, варварите се изтеглиха и прегрупираха. После започнаха да обсипват враговете си с рояци стрели и да мятат по тях грубите си копия, а жените им ги замерваха с камъни.

Римляните вдигнаха щитове над главите си като огромни черупки на костенурки и упорито продължиха да напредват към реката и корабите, където щяха да бъдат в безопасност. Само сирийските стрелци можеха да причиняват загуби на варварите. Нямаше достатъчно щитове за робите, които се сражаваха изложени на градушката от стрели, копия и камъни. Те бяха изтощени от дългото, изморително пътуване по море и от непосилния труд за прокопаване на пещерата. Мнозина паднаха и бяха изоставени. Труповете им биваха веднага събличани и зверски обезобразявани.

Север беше майстор във воденето на такъв бой; той беше натрупал опит в сраженията с британците. Като разбра, че врагът е безразсъден и неопитен, той извика на хората си да спрат и им нареди да хвърлят оръжията си на земята. Варварите, които взеха това като знак за капитулация, се втурнаха в атака без да се замислят. В този момент по заповед на Север мечовете отново бяха грабнати и римляните преминаха в настъпление.

Стъпил върху две скали, центурионът размахваше меча си с мерени, прилични на стрелката на метроном движения. Четирима варвари се свлякоха в краката му. Той събори още един, като го удари с плоската страна на меча си и преряза гърлото на друг, който скочи към него отстрани. Обезумялата тълпа започна да оредява и голата орда се изтегли далеч от обсега на мечовете.

Север се възползва от тази кратка почивка, за да преброи убитите и ранени римляни. От неговите шестдесет войници дванадесет лежаха мъртви или умиращи. Други четиринадесет бяха по-леко или по-тежко ранени. Най-зле бяха пострадали робите. Повече от половината бяха убити или изчезнали.