Читать «Съветът на злото» онлайн - страница 60

Джейк си прехапа езика. Въвличането на родителите в спора беше стара психологическа игра от училищните дворове, която винаги дразнеше децата. Знаеше, че не трябваше да вярва на нито една негова дума.

— Как ме проследи?

— Заради теб, Съвета на злото и тази атомна бомба съм доста зает. Жалко, че не ми присъждат въздушни километри. По следите съм на бойната глава от доста време и в момента, в който един информатор ни каза, че Базилиск планира голяма експлозия… е, знаех откъде можеше да купи бомба за тази цел. Затова дойдох право тук, след като се измъкнах от локвата кръв и стъклата, в които ти ме остави в училището. Да знаеш, че не си единственият, който може да се телепортира.

Огромният руски гард, който чакаше търпеливо пред лимузината, се обърна и раздразнено се сопна на Джейк.

— По-бързо, взимай си пакета.

Джейк се намръщи.

— Той не те вижда?

— Нито пък ме чува. Още едно от многобройните ми умения. Опасявам се, че играта приключи. Ще те отведа.

— Къде? В затвор за суперзлодеи ли?

— Не си ли чувал за затвора на остров Диабло?

Джейк явно беше погледнал неразбиращо, защото Хамелеон се озъби като хищник.

— Явно не си! Може би Базилиск е пропуснал да спомене това, както и много други важни неща. Е, тогава, те очаква изненада. Не дават снизходителни присъди на такива като теб.

— Той ме принуди да дойда с него! — изциври Големия Тони.

Идеята за затвор не беше хрумвала на Джейк. Не се беше замислял за последствията от действията си. Въпреки че и преди беше загазвал, никога не си беше представял затвора като последствие и най-вече сега, когато беше суперзлодей. Дори когато се забърка в отвличането, никога не му мина през ума какво можеше да му се случи, ако го хванат. Повече от всичко се притесняваше какво ще каже Базилиск.

При положение че имаше суперсили, той знаеше със сигурност, че няма да прекара и миг в килия. Не се поколеба. Грабна раницата от багажника и полетя — изстреля се към буреносните облаци с такава скорост, че дори не успя да зърне изражението на Хамелеон.

При тази скорост усещаше снежинките като камъни върху лицето си, но тежестта на раницата го забавяше. Плътният ядрен материал беше далеч по-тежък от тялото на украинеца, когато трябваше да го качи на покрива.

За миг си помисли дали беше редно да изостави Големия Тони, но пък така нареченият му приятел бързо се беше отрекъл от него в пристъп на страх. Коравосърдечието обаче надделя и Джейк бързо забрави за него. Всъщност, скоростта, с която тримата му единствени приятели го бяха предали, съблазнени от пари или застрашени от опасност, го беше изненадала.

Още по-зле — единственият, който не го беше предал, беше безскрупулният суперзлодей Базилиск. Само го беше лъгал.

Покрай Джейк премина огнена струя. Той се завъртя и нахлузи презрамките на раницата на двете си ръце, след което се осмели да погледне надолу. Усети замайване от въртенето на земята. Видя Големия Тони, който зяпаше нагоре към него. Хамелеон вече летеше по петите му и беше преминал половината разстояние до него. Супергероят изстреля още един огнен сноп от протегната си нагоре ръка, но той се разпръсна.