Читать «Съветът на злото» онлайн - страница 61

Колкото повече се издигаше Джейк с допълнителната тежест, толкова по-бавно се движеше. Значи преследването с Хамелеон в облаците не беше добър избор. Ето защо Джейк се наклони рязко към земята и се насочи към река Москва. Маневрата обърка преследвача му. Той го последва с голям завой, което помогна на Джейк да увеличи преднината си.

Понесе се ниско над реката и беше благодарен за снежния воал и здрача, който беше надвиснал над водата. Надяваше се никой по реката да не го види — не му трябваше полицейска гонитба като капак на всичко останало. Увеличи скоростта си само като се протегна напред. Сега се движеше толкова бързо, че като взе завоя на реката, заприлича по-скоро на някоя от игрите с автомобилна надпревара. Бързият поглед назад му разкри, че Хамелеон го настигаше бавно. И двамата бяха толкова ниско над водата, че въздухът след тях образуваше диря като от моторница по повърхността й.

Джейк се промуши между корабите и мина под един мост. Имаше странното усещане, че силите му за телепортиране са почти заредени отново. Трябваше да издържи още няколко секунди. Премина през тесен S-образен завой. Когато излезе от острата извивка, пред погледа му се изпречи огромен товарен кораб. Джейк се стегна и се хвърли с всички сили настрани, но едва успя да се измъкне във въздуха. Размина се с корпуса на кораба на милиметър, но беше толкова близо, че катарамата на колана му остърга кораба от едната страна и се разхвърчаха искри. Джейк усети топлината от триенето близо до корема си.

Беше избягал от преследвача си, но знаеше, че е въпрос на време Хамелеон да се появи отново. Съжаляваше, че не беше свалил някоя и друга подводна сила, за да избегне преследването.

Реката отново зави рязко наляво и се шмугна под още един мост. Докато се приготвяше да се телепортира, представяйки си подземния хангар на Базилиск, той внезапно усети някаква тежест да тегли крака му и скоростта му намаля.

— Не толкова бързо, Хънтър! Ако ти тръгнеш и аз идвам!

Джейк не можеше да се телепортира заедно с героя, който го държеше, защото така щеше да го отведе право в тайната главна квартира. Всъщност откъде Хамелеон знаеше, че възнамерява да се телепортира. Да не владееше телепатия?

— Предай се, Хънтър — каза Хамелеон. — Няма да те пусна!

Джейк стовари петата на другия си крак върху пръстите на врага, но сякаш удари върху гума. Хамелеон дори не трепна.

Появи се нов мост, с натоварен трафик и на Джейк му хрумна идея. Смени посоката. Хамелеон се опита да хване Джейк по-здраво с другата си ръка. Героят беше дотолкова решен да се задържи за Джейк, че не забеляза колко рязко бяха слезли надолу.

Джейк профуча над моста с висящия зад него Хамелеон, който едва не се размаза в парапета. Хамелеон въздъхна с облекчение, което бързо се превърна в изумление, когато осъзна, че Джейк летеше ниско над движението по моста. Хамелеон чу настойчивия клаксон на един камион и се обърна точно на време, за да види, как огромното превозно средство с осемнайсет колела го поглъща.