Читать «Съветът на злото» онлайн - страница 45

— Джейк!

Гласът го изтръгна от мислите му. Обърна се и видя Лорна, която се бе запътила към една класна стая, носейки купчина книги в ръце. Обичайната й грееща усмивка помръкна, щом видя лицето му.

— Добре ли си? — попита тя.

Джейк преглътна хапливия коментар, който щеше да направи. Искаше да останат приятели и затова галантно й отвори вратата.

— Просто се чувствам малко уморен. Не съм спал много.

Е, поне това беше вярно.

Лорна му благодари за помощта и се поколеба, преди да влезе в класната стая.

— Чух, че си спасил господин Фалконър. Било е смела постъпка от твоя страна, особено след това, което той ти причини — тя се изчерви и погледна встрани.

Джейк не знаеше какво да каже. Щом Лорна беше разбрала за господин Фалконър, тогава цялото училище сигурно говореше за това.

— Трябва да ми разкажеш — продължи тя. — Нали се сещаш? След училище?

Страните й пламнаха и тя погледна зад него.

— Фен клубът ти е тук. До скоро!

Тя се мушна в класната стая и вратата се затвори, точно когато огромните ръце на Кокала се стовариха на раменете му с такава сила, че коленете му се подкосиха.

— Ей, Хънтър, к’во става?

Мислите на Джейк препускаха в главата му. Само преди минута се тревожеше, че го издирват, а сега се мъчеше да проумее, че току-що го бяха поканили на среща. Можеше да се справи с лошата слава, но момичетата бяха непозната територия за него. Той се стегна. Лорна беше поредното допълнение към дългия му списък от неща, за които не искаше приятелите му да узнаят.

— Кокал, момчета.

Гадняра вървеше до него. Той никога не гледаше право в очите, днес погледът му шареше повече от всякога.

— Къде беше цяла седмица?

— Имам ужасен късмет. В момента, в който не сме на училище, се разболявам.

— Така ли? — промърмори Гадняра.

— Имаш вид на болен — каза Големия Тони с лека загриженост. — Нали няма да ми го лепнеш? Не искам да изгубя апетит.

Няма такава вероятност, помисли си Джейк, но тактично замълча.

— Е, това ли е всичко? — притискаше го Гадняра.

Джейк спря. Приятелите му направиха още няколко крачки, преди да забележат, че той стои на едно място. Само няколко дни далече от приятелите и беше осъзнал колко скучен живот водеха и колко по-добре беше без постоянните им глупости и незряло поведение. Но тонът на Гадняра го изненада.

— Какво искаш да кажеш?

Гадняра пусна пресилена, изкуствена усмивка.

— Нищо. Исках да кажа: това ли е всичко. Не прави ли нещо друго? Примерно, не летя ли нанякъде… с вашите?

Джейк присви очи, взирайки се внимателно в приятелите си. И тримата гледаха в различни посоки, но не в него. Училищният звънец удари и прекъсна напрегнатия момент.

— До по-късно — каза Джейк безцеремонно, обърна се и си тръгна.

Щом се отдалечи, Гадняра се обърна към другите.