Читать «Съветът на злото» онлайн - страница 43

А следващата седмица щеше да стане и най-издирвания суперзлодей в целия свят.

Ден като ден

Би било твърде меко казано изминалият уикенд да се определи като странен. Джейк лежеше в леглото си, заобиколен от познатата домашна обстановка. Беше неспокоен и се взираше безцелно в тавана, докато съзнанието му правеше разбор на неотдавнашните събития.

Връщането на вулканския рай на Базилиск беше лесно. Суперзлодеят тъкмо щеше да пита Джейк дали мисията беше преминала гладко, когато забеляза дупките от куршуми навсякъде по скайкара. Подутото око на Джейк беше спаднало и той най-после си бе възвърнал зрението. Джейк трябваше да обясни на Базилиск за полицейското преследване през града с огромно нежелание. Базилиск не продума, но от свитите му юмруци се чу изпукване.

След това Джейк остана сам за известно време и реши да се възползва, за да глътне малко свеж въздух и да разгледа острова. Докато вървеше нагоре по тунела, водещ към повърхността, той усети топлия тропически въздух по лицето си. Но като излезе, очите започнаха да го парят от ярката слънчева светлина и получи силно главоболие. Усети кожата си възпалена, сякаш беше изгорял от слънцето. Беше странно в такъв хубав ден, но той се принуди да се върне под земята. Чудеше се дали предсказанието на сестра му, че ще се разболее, не се сбъдваше.

Базилиск влезе в хангара и прекъсна мислите му.

— Изпратих искането за откуп на хората на Рамиус, така че сега ще чакаме. Сигурен съм, че са достатъчно покварени и ще искат да държат всичко настрана от правосъдието. Стига да е възможно, при положение че половината ченгета в страната са те видели да го отвличаш!

— Кожата ми гори! — простена Джейк, без да обръща внимание на обвинението на Базилиск.

— А, както се опасявах, ставаш фоточувствителен.

— Моля?

— Това означава, че ставаш чувствителен към светлината. В случая, към ярките ултравиолетови лъчи, които идват от слънцето. Близо сме до екватора. Тук слънцето е по-горещо откъдето и да е другаде по света.

— Но защо? Преди никога не съм бил фото… каквото там беше.

Базилиск се поколеба.

— Понякога има странични ефекти при дълго ползване на суперсилите.

Джейк се намръщи.

— Ти каза, че няма странични ефекти!

— Много са редки — отбеляза Базилиск равнодушно. — Връщаш се вкъщи до фаза три.

И така, Джейк се озова на борда на набързо закърпения скайкар и потегли към дома си. Последните думи на Базилиск го накараха да размишлява по време на полета.

— Дръж си главата наведена и не споменавай за това пред никого! Скоро ще говорим.

Наясно беше, че техните непочтени планове не бяха нещо, което да обсъжда с приятелите си. Не схващаше обаче защо трябва да си държи главата наведена.

Джейк пристигна вкъщи и влезе направо във всекидневната, където родителите му гледаха телевизия. Тъкмо да изрече предварително приготвената лъжа какво беше правил с приятелите си, когато майка му го погледна загрижено.

— Добре ли се чувстваш?

— Да, защо?