Читать «Съветът на злото» онлайн - страница 42

Полицейските коли отдолу се стараеха да не изостават. Една от тях влетя в завоя прекалено бързо и се вряза в друга кола, чийто шофьор бе спрял посред улицата, смаян от летящата кола в небето.

Джейк огледа таблото и видя бутон, който наподобяваше камера. Натисна го и екранът се раздели на две — показваше това, което бе зад него, както и това, което бе отдолу. Видя, че хеликоптерът е съвсем близо. Джейк не бе достатъчно опитен и трудно щеше да му се измъкне. Трябваше да измисли нещо друго.

Внимателно пусна ръчката и машината продължи да се движи стабилно направо. Джейк се възползва от дългата права отсечка на пътя пред себе си, отвори вратата и се показа навън. Вятърът свистеше покрай ушите му и здравото му око се насълзи. Стиснал рамката на вратата с една ръка, той се извърна назад и се наклони максимално встрани, за да види преследващия го хеликоптер.

Видя, как снайперистът вдига оръжието си и се поколебава при вида на момчето пред себе си.

Груба грешка.

Джейк протегна ръка. Бе бесен, задето оплеска толкова проста задача. Гневът му задейства суперсилите му.

От дланта му се изстреляха милиони ситни сачми като онези, които се използваха в лагерите. Те образуваха гъст облак, в който се вряза хеликоптерът. Ефектът бе моментален.

Предното му стъкло се пръсна, а корпусът се покри с малки дупчици. Сачмите попаднаха в двигателя и мигновено заседнаха между чарковете му. Изпод капака се надигна черен дим и роторът се разпадна на парчета.

Секунда по-късно хеликоптерът се понесе към земята. Повредените перки се въртяха бавно под напора на вятъра. Сред пилотите явлението бе известно като авторотация и имаше ефекта на парашут, който забавя падането. Това в случая спаси екипажа вътре.

Хеликоптерът се стовари върху един автобус, смачка покрива му и се килна настрани върху таксито в съседство. Перките се забиха в настилката и се пръснаха на парчета. Минувачите наоколо се разбягаха.

Джейк проследи какво става и на лицето му се изписа усмивка.

— Върхът!

Бе унищожавал разни работи и преди, но никога с такъв замах.

Затвори вратата, пое си дъх и натисна бутона за автопилот. Никаква реакция.

— Стига, де! — изръмжа той и ядосано тропна по таблото. Лампичката на автопилота изведнъж светна и компютърът потвърди, че се е включил.

Джейк си наложи да се успокои, докато скайкарът набираше височина и скорост. До него заложникът кротко похъркваше.

Бе завършил първата си самостоятелна мисия, при това с удоволствие — напрежението и тръпката от преследването и върховното усещане, че живее на ръба бяха неописуеми. Джейк Хънтър официално бе станал суперзлодей. Изпълни се с гордост.

Онова, което не знаеше, бе, че снимката му вече се разпространява по полицейските участъци в цялата страна, както и сред световните антитерористични отряди. Докато се върне в базата на Базилиск, Джейк се бе превърнал в най-издирвания престъпник в страната.