Читать «Съветът на злото» онлайн - страница 40

Докато не забелязаха Джейк и собственика на галерията, свит в краката му.

Полицаите се втурнаха към него и се развикаха:

— Хей! Стой на място!

Джейк изпадна в паника, наведе се и се опита да повдигне украинеца. Не беше лесно — мъжът тежеше поне два пъти колкото него. Мисълта, че е трябвало да си свали такава суперсила, прелетя през съзнанието му.

— Разбира се! Суперсилите ми! — рече Джейк, отстъпи, вдигна ръце към полицаите и се съсредоточи. За всеки случай отново бе свалил радиоактивната способност — с нея си служеше с увереност.

От ръцете му изригнаха зелени струи. Две тънки нишки повалиха полицаите на земята. Основният енергиен лъч удари колата им. Тя засия за миг, а после изригна във внушително огнено кълбо. Скитникът се хвърли в прикритието на близкия вход, а по стената около него се посипаха парчета метал, които изпочупиха няколко прозореца и задействаха алармите на колите по улицата.

Джейк се наведе и преметна ръката на украинеца през рамо. Надяваше се да успее да вдигне и двама им във въздуха. Напъна всеки мускул в краката си и се опита да отскочи нагоре от клекнало положение. Нямаше нужда да се притеснява — изстреля се към небето като ракета. Стисна здраво заложника, за да не го изпусне.

Със зяпнала уста полицаите проследиха как Джейк понесе тялото покрай десетте етажа и се скри зад стряхата. Двамата се спуснаха към радиостанцията, за да докладват за случилото се.

Джейк стъпи на покрива задъхан. С всеки изминал метър изкачването ставаше все по-трудно. Явно тази способност имаше ограничения в товароподемността. Джейк завлече собственика на галерията до скайкара. Когато се напрегна, за да го качи вътре, усети, че мускулите на ръцете, краката и гърба му вече са изтощени. Закопча колана на Рамиус и изведнъж се замисли. Украинецът бе пребледнял и като че не дишаше. Джейк потърси пулса на китката му. Не откри нищо и се прехвърли на врата. Отдъхна си, тъй като там напипа бавен, но силен пулс. Когато се приближи, долови учестеното му дишане. Упойващият газ явно бе много силен. Джейк си спомни, че Базилиск го бе предупредил да напръска жертвата поне от трийсет сантиметра. Неволно бе дал на украинеца стабилна доза.

Ритмично думкане привлече вниманието му. Огледа покрива с незасегнатото си око, но не забеляза нищо нередно.

Звукът ставаше все по-силен и накрая Джейк разбра кой е източникът. В небето съзря задаващия се полицейски хеликоптер. Затича се към стряхата и надникна надолу.

— Страхотно! Точно това ми трябваше — под него воят от полицейски сирени се усилваше. Видя сини отблясъци по няколко улици, като всички се носеха към него. След случката с изтребителите нямаше ни най-малко желание да се сражава с хеликоптера.

Инстинктът му на гамен му нареди да бяга.

Метна се в скайкара и затвори вратите. Трябваше само да си спомни как се активира автопилотът. Представи си заминаването от хангара на острова. Базилиск го бе инструктирал за възможностите на машината, но в това време Джейк зяпаше ядрената сонда и двамата инженери, които заваряваха отгоре й мрежесто гнездо. Джейк се бе озадачил за какво е. Бе се обърнал към Базилиск едва когато той му пожела успех и натисна един бутона на екрана. Копчето за автопилот!