Читать «Съветът на злото» онлайн - страница 39

Джейк излезе, изпълнен с тревога. В джоба си напипа малък флакон. Базилиск му бе обяснил, че украинецът ще загуби съзнание само от едно пръсване. После му хрумна, че нямаше никаква дегизировка. Лицето му бе открито, а рошавата му руса коса се набиваше на очи. Нямаше друг избор. Трябваше да го нападне от засада, за да избегне риска някой да го разпознае по-късно. Защо ли Базилиск не го бе предупредил за това?

Джейк пристъпи до ръба на площадката и погледна към тротоара десет етажа по-надолу. Кратката дрямка не го бе освежила и бе станал раздразнителен, но един вътрешен глас го успокои, че това е добре — нали именно ядът подхранваше способностите му. А може би самите способности го караха да се чувства така?

Улицата бе пуста; имаше само няколко паркирани автомобила. Джейк затвори очи, напомни си, че може да лети, и отстъпи от ръба на сградата.

Приземи се на тротоара и бързо се огледа, за да се увери, че не са го забелязали. Една купчина парцали отсреща се размърда и подобно на оптическа илюзия от тях се оформи бездомник с бутилка в ръка. Той изгледа Джейк със зяпнала уста. Джейк не му обърна внимание. Скитникът надали бе заплаха.

През два входа звънчето над вратата на галерията издрънча. Рамиус излезе и се огледа. Видя единствено някакъв младеж да се приближава към него, навел глава заради дъжда. Рамиус придърпа вратата на галерията и заключи трите ключалки. После се обърна към паркираното отпред порше и се блъсна в Джейк.

Рамиус мигновено застана нащрек. Пръстите му стиснаха малкия защитен спрей, който носеше в джоба си по всяко време — в случай, че някой се осмели да го нападне. Джейк светкавично извади своя спрей и го насочи към лицето на украинеца — точно в мига, когато той извади своя.

И двамата пръснаха в един и същи момент.

Рамиус за миг устоя на газа, който нахлу в лицето му, после се строполи на земята като чувал с картофи. Лютивата струя от спрея на украинеца се разпръсна, но все пак достатъчно вещество попадна в лицето на Джейк.

Очите му засмъдяха, като че някой бе капнал в тях киселина. Кожата на едната му буза пламна. Джейк сграбчи лицето си и падна на колене от болка. Гърчи се на земята близо минута. Зрението постепенно се връщаше в окото му, което сълзеше обилно. Чу викове и видя, как скитникът претичва през улицата с размахани ръце. Отначало Джейк реши, че е някакъв пиянски танц, но после осъзна, че всъщност маха на една полицейска кола.

— О, не! — изстена той през стиснати зъби. — Идиот!

Изправи се, но все още не можеше да отвори дясното си око. Полицейската кола бе спряла и двамата полицаи изскочиха, за да укротят скитника. Джейк не можеше да чуе разговора им, но скитникът посочи към върха на сградата, после към Джейк. Полицаите явно решиха, че пияницата има богато въображение, тъй като избухнаха в смях.