Читать «Съветът на злото» онлайн - страница 37

Погледна към часовника си и установи, че почти бе станало време да започне мисията. Трябваше да пристигне в града в събота следобед точно преди Рамиус да затвори галерията. Идеалният момент за удара. Джейк се върна в командния център и завари Базилиск да говори с друг чудак в пелерина.

Новодошлият бе висок и мускулест. Бе облечен в черно и сиво, на гърдите си имаше интересно лого, изобразяващо вихрушка, а на гърба — черна пелерина. Най-странна обаче бе главата на мъжа. Имаше формата на кофа, с наклонено чело и бледа, почти прозрачна кожа, под която се виждаха сините му вени. На върха й стоеше туфа мазна, черна коса. Наричаше се Доктор Темпест.

— Толкова се радвам, че успя да се измъкнеш навреме — каза Доктор Темпест. Той се стори нервен на Джейк — въртеше в ръце чифт белезници заглушители.

— Съветът няма концепция, Темпест. Но скоро ще престанат да ни пречат, уверявам те.

— Добре. Хм… И как ще стане?

Базилиск избарабани с пръсти по бюрото си. Звукът бе като от градушка.

— Ще разбереш заедно с целия свят. Скоро Съветът на злото ще остане в историята.

Джейк се намръщи. Базилиск беше споменавал Съвета и преди. Сега явно кроеше планове против него.

Темпест кимна раболепно и усещането, че той е нервен, отново обхвана Джейк.

— Доставката на оборудване чрез Съвета става все по-трудна от ден на ден. Хромозом мина през ада, за да издейства нови биотехнологии за своя легион, при положение че е член на Съвета. Бумащината е ужасна. А аз се нуждая от още летящи дискове. Операцията се оказа по-мащабна, отколкото… — шестото чувство на Темпест го накара да се обърне. Пред него стоеше Джейк. — Кой слухти наоколо?

Джейк бе заковал поглед в сините венички, които се виеха като червейчета по огромното чело на новодошлия.

— Какво ти има на главата?

Темпест се намръщи и несъзнателно прокара ръка през рехавата си косица.

— Като малък паднах в контейнер за химически сух лед. Така се сдобих с необикновени способности — той вдигна ръка и въздухът около нея рязко се охлади, а ръкавицата му се покри с лед. Темпест отпусна юмрук, ледът изчезна, а той се ухили със заострените си зъбки на Джейк, очевидно доволен от шанса си да се изфука.

Базилиск се облегна на стола си, събра пръсти и втренчи поглед в Темпест изпод качулката си.

— Все още не си ми платил за сателитната система на „Буреносеца“.

— Имах малък проблем с притока на пари благодарение на четирима сополанковци от онзи тъп .com сайт. Колкото по-бързо го закрият, толкова по-добре!

— Защо не вземеш някого за заложник? Винаги улеснява положението.

Темпест се замисли.

— Смяташ ли? Никога не е било в стила ми. Трябва да го храня, да го обличам, да проверявам заключени ли са вратите… Звучи ми като голямо главоболие.

Базилиск вдигна рамене.

— Според мен някой роднина би бил от голяма полза в твоя случай.

Джейк имаше чувството, че Базилиск гледа него, докато казва тези думи. Заради тъмната качулка обаче не можеше да бъде сигурен.

— Може и да си прав. — Лицето на Темпест просветна. — Ще отвлека майка им. Това ще сложи малките досадници на мястото им! — Темпест се изправи и театрално заметна пелерината си. — До скоро! — и напусна помещението, без да удостои Джейк с втори поглед.