Читать «Съветът на злото» онлайн - страница 34

Шахтата се превърна в просторна пещера и платформата плавно спря. По краищата на пещерата имаше няколко портала, разположени като стрелките на компас. Откраднатата ядрена сонда се намираше на метална поставка в центъра на помещението и бе свързана с множество компютри. Навсякъде имаше инструменти и работни маси и мястото създаваше впечатлението за много разхвърлян гараж. По голите каменни стени и по купола на тавана се виеха десетки дебели кабели, които захранваха висящите прожектори. В помещението нямаше нищо друго и Джейк остана с усещането, че базата е построена съвсем скоро и доста набързо.

Базилиск разпери ръце и се провикна възторжено:

— Добре дошъл! Какво ще кажеш? — гласът му отекна в голите каменни стени.

— Ами, добре е. — Джейк бе разочарован. Очакваше нещо повече — групички забързани хора, компютри и други съоръжения. Всичко чисто ново и излъскано до блясък.

Базилиск долови липсата му на въодушевление.

— Намираме се на четиристотин метра под активен вулкан на собствения ми остров! Какво ли е нужно, за да впечатлиш днешната младеж?

— Просто очаквах да има повече хора.

— Работниците са сведени до минимум. Хората искат пари, момчето ми! А в момента и ние се нуждаем от тях.

— Нали каза, че не искаш пари? — попита Джейк, който винаги се разделяше с парите си с неудоволствие.

— Казах, че не искам твоите пари. Както и че това е втора фаза. Ще ми помогнеш да забогатея. Исках да кажа, да забогатеем — добави той смутено.

Джейк последва Базилиск през една от вратите, която се завъртя и се отвори със звучно щракане като блендата на фотоапарат. Тя водеше към също толкова неугледен десетметров коридор до друга кръгла врата.

Следващото помещение бе малко по-интересно. Размерът му бе горе-долу колкото на къщата на Джейк, а на стената бе закачен огромен монитор, показващ картина от различни камери по целия остров. По пода имаше множество кабели, които свързваха десетките компютри по бюрата. Всичко бе съвсем ново — картонените опаковки бяха подпрени до едната стена. Шестима техници в бели гащеризони върху дрехите, седяха пред компютрите. Всички вдигнаха погледи с уважение при влизането на шефа си.

— Сега доволен ли си? — попита Базилиск заядливо.

— Така е по-добре. Предполагам, че си се нанесъл скоро?

— Преди по-малко от месец. Обърни внимание на екрана — кадрите от острова изчезнаха и на тяхно място изплува сателитно изображение на земята. — За да властваш, са ти необходими сила и пари, а за да получиш парите, ти трябва солиден лост. Както и команден център като този — той махна с ръка около себе си.

— Какво имаш предвид под „солиден лост“?

— Солидният лост е нещо, с което плашиш хората, за да не ти се пречкат.

— Например да заплашиш някое момче, че ще го набиеш, ако не ти даде джобните си за обяд? — предположи Джейк предвид собствения си житейски опит.

— Именно. Само че държавите трудно склоняват да се разделят с джобните си за обяд и е добре да заплашиш повече от една. Или направо целия свят.

Сателитното изображение бе заместено от двуизмерна карта. Една светеща точка обозначаваше местонахождението им точно под екватора в Тихия океан. Аматьорското графично качество издаваше, че картата е изработена евтино. Джейк стисна устни.