Читать «Съблазън» онлайн - страница 6

До него седеше Деби Войтила. Деби беше готина, миловидна, възторжена, умна разведена жена на средна възраст, която не криеше увлечението си по Райън. Тя постави длан на ръката му и му се усмихна.

— Кафето е горещо. Искаш ли да ти донеса нова чаша?

— Благодаря, Деби, но Неса без друго е права. Нека тя ми налее. — Той протегна чаша.

Цял живот Неса с усмивка беше търпяла подобни глупости от мъжете, без да вдига скандали. Мъжете с малки… с малко его… обичаха да им прислужват. Така че гледаше на това със смях. Но напоследък започна да й писва. До гуша й беше дошло хората — мъже и жени — да злоупотребяват с добрината й, да я лъжат, да я използват. Обвиняваше за това изминалите седем години. Те бяха същинско чистилище, което бе пресякло млякото на човешката й доброта, превръщайки го в нещо различно.

Неса грабна каната, поднесе я към протегнатата чаша и изля тънка струйка върху китката на Райън.

— По дяволите! — Той изпусна чашата и оплиска пода с утайка.

Леля Хестия застана на прага.

— Господин Райт, не толерираме такъв език в трапезарията. — Но очите й блестяха закачливо.

— Много съжалявам. — Неса върна каната на котлона.

— Неса! Тази сутрин си много непохватна! — Деби измъкна едно ледено кубче от чая си, уви го в салфетка и го постави на китката му.

— Така е много по-добре. — Райън драматично въздъхна, улови ръката на Деби и я целуна. — Благодаря ти. Ти си ангел.

Лицето на Деби цъфна в трапчинки и поруменя. Райън изчака тя да продължи със закуската. После се обърна към Неса и театрално завъртя очи.

Неса съжали, че не е изляла кафето в скута му.

— Неса, скъпа, изглеждаш невероятен професионалист в този костюм. С червен акцент около врата би направила заявка за победа — посъветва я Даниел Френдли.

Неса седна до него.

— Имам шалче в чантата си.

— Искаш ли аз да ти го завържа? — предложи Даниел.

Неса широко му се усмихна.

— Мога да вържа толкова един възел.

— Аз не връзвам възли, скъпа. Аз творя шедьоври от коприна. — Даниел беше окичен с бронзови пайети, бели пера и изкуствени камъни. Бледа кожа, майсторски положен грим и големи кафяви очи. Буйна руса коса и изпръхнали устни. И фигура, която караше мъжете да им потичат лигите, а жените — да щипят мъжете си. Докато не откриеха, че е травестит.

Неса знаеше само, че когато седи близо до Даниел — Дейна за своята публика, — се чувства половин жена. В своите обноски, жестове и външност Даниел беше свръхженствен. Единствено гласът го издаваше.

Леля Калиста чевръсто остави пред племенницата си препълнена чиния: яйца, шунка и бисквити.

— Яж. Трябва ти нещо питателно, за да работиш в Онази Банка.

— С Онази Жена — добави леля Хестия, докато зареждаше тостера с още хляб.

Лелите винаги го казваха така, с главни букви — Онази Банка, Онази Жена — и придружаваха думите със смръщени погледи.

Неса нагласи салфетката в скута си.