Читать «Съблазън» онлайн

Госпожа Берта Фрейтаг, най-импозантната и оправна асистентка, която Мак Макнот бе успял да си намери, отвори вратата на кабинета и застана така, че да опази неговото лично пространство от външни погледи.

— Господин Рийд е тук.

— Пуснете го. — Стиснал дистанционното, Макнот се изправи пред стената от видеоекрани, наредени като войници на парад. Те му осигуряваха жива връзка с японските банкери — мъже и жени като него, решили, че светът на финансите е техен, — работещи до един за него.

— Заповядайте, моля — госпожа Фрейтаг покани Рийд да влезе.

Частният детектив беше слаб като върлина, с безлична физиономия, провиснали сиви мустаци и плешиво теме. Малкото му останала коса започваше над ушите. Той се сливаше с обстановката, явно не си падаше много по компаниите и бе невероятно търпелив. Тези качества го правеха спец в областта и затова Мак се беше спрял на него.

Като се обърна към екраните, той даде бърза, отсечена команда на японски. Главите усърдно закимаха. Макнот се поклони в знак на поздрав. Щракна с дистанционното и си спести техните поздрави.

— Приятно ми е да ви видя. — Рийд му протегна ръка. Макнот я стисна и посочи един стол.

— Настанете се. Започвайте с доклада.

Рийд седна, където му бяха казали — на неудобния твърд стол, разположен пред бюрото от стомана и стъкло.

— Както поискахте, заминах за Ню Орлиънс, за да разследвам Мънистените бандити.

— Кого? — Мак се взря в Рийд. Изглеждаше някак по-различен. С тен. Отпочинал.

— Бандитите, които обират вашите банки. Там им викат така. — Детективът се ухили глуповато. — Мънистените бандити.

— И защо са ги кръстили така? — Рийд беше позагладил косъма. И не се тътреше както обикновено, а пристъпваше напето.

— Защото са облечени в претенциозни костюми, пишат учтиви бележки за откуп, не стрелят по никого и не вземат прекалено големи суми. Освен това крадат веднъж годишно, по време на Марди Гра. Хората не гледат на тях като на заплаха.

— Така… разбрах… и аз. — Макнот заобиколи бюрото и се отпусна в луксозното си кожено кресло. Вложи сарказъм в следващия си въпрос: — И защо ли четири банкови обира, извършени по време на карнавала от едни и същи лица, трябва да бъдат вземани на сериозно?

Усмивката на Рийд посърна, той се разприказва, забърбори:

— Както поискахте, съсредоточих разследването си върху госпожица Дал. Проследих я как отива на работа, как се среща с приятелки, разпитах някои от пансионерите в дома Дал.

— Моля? Домът Дал ли? — Мак почука с писалка по бюрото и с премрежени очи се втренчи в доскоро неуязвимия детектив.

— Така наричат дома й в Ню Орлиънс. Домът Дал. Защото семейство Дал живеят там поколения наред. — Рийд отново почна да се усмихва.

По лицето на Мак нямаше и помен от усмивка.

Детективът шумно преглътна.

Добре. Значи все пак му беше останала капка мозък, за да прецени, че срещата не протича както трябва.

— Все едно, госпожица Дал не участва в съмнителна дейност. Работи здраво, излиза за по някое кафе или питие. Обича джаз и е добра танцьорка.