Читать «Стрелата на Посейдон» онлайн - страница 223

— Да се надяваме, че брегът от другата страна е по-гостоприемен — каза Дърк. — Ако „Барбариго“ се е разбила в тези скали, няма да успеем да я открием. Не и по време на това плаване.

Дърк помоли капитана да насочи кораба колкото се може по-близо до скалите, след което започнаха да обикалят около острова по посока обратна на часовниковата стрелка. В момента търсеха видими следи от подводницата. Ако не успееха да открият такива, щяха да повикат на помощ някой от научноизследователските кораби на НАМПД и да проучат околните води с помощта на сонар.

Бяха прегледали десетки сателитни снимки, изпратени им от Йегър, и бяха открили на тях не една и две брегови аномалии, които биха могли да са останките от „Барбариго“. Единственият начин да открият лобното място на подводницата бе да огледат въпросните места независимо от атмосферните условия.

Стигнаха до северния край на острова и минаха покрай шеметно високи скали, в които би могъл да се разбие всеки кораб. Първите две от местата, отбелязани на сателитните снимки, се оказаха скални образувания, чиито очертания малко напомняха за силуета на подводница.

Докато плаваха на запад, бреговата ивица постепенно се снижи и високите скали отстъпиха място на плажове, застлани с груб едър пясък и големи обли камъни, наподобяващи речни морени.

— Наближаваме третото място — каза Дърк и свери сателитната снимка с екрана на навигационната система на траулера.

Самър взе бинокъла и го фокусира. Вълните все така подмятаха корабчето.

— Кажи ми когато се озовем точно срещу мястото.

Дърк отбеляза изминатото от траулера разстояние и след минута каза:

— Сега!

Самър огледа бреговата ивица и видя малък каменист плаж, закътан между оголени скали. Зърна за миг гладка повърхност, в която се разби голяма вълна.

— Приближи още!

Отново погледна натам… и отново видя гладка заоблена повърхност.

— Там има нещо, макар да не ми изглежда особено голямо — каза тя и подаде бинокъла на брат си. — Виж!

— Да, това определено не е природно образувание. — Той свали бинокъла и погледна сестра си. — Да отидем да видим.

Наложи се траулерът да измине още една миля покрай брега, преди капитанът му да открие заливче, което да им осигури относителна закрила от бурното море. Спуснаха надуваема лодка и Дърк и Самър преодоляха с гребане краткото разстояние до брега. Когато издърпаха лодката на пясъка, ги връхлетя шквал и ги обля с дъжд.

— Последния път, когато бяхме на остров — отбеляза Дърк, — бих дал всичко за подобна буря.

Закрачиха по брега, обливани от пороен дъжд. Студеният вятър забиваше в лицата им капки, които жилеха като пчели. Въпреки отвратителното време Самър успя да оцени дивата красота на този остров, разположен в най-отдалечената част на Южна Америка. Крайбрежният релеф обаче изглеждаше съвсем еднообразен под гъстата пелена от дъжд и след половинчасов преход двамата започнаха да се чудят дали не са объркали мястото.

Стояха в единия край на плажа и оглеждаха околните скали, когато Самър най-сетне зърна странния обект на другия край на заливчето. Оказа се ръждясала стоманена плоча с дължина около метър и осемдесет и обла форма, забита здраво в скалите.