Читать «Стрелата на Посейдон» онлайн - страница 222

Фаулър бавно пусна Ан, пусна и кърпата на земята. Единият от агентите на ФБР го дръпна от нея, а другият изви ръцете му зад гърба и ги закопча с белезници.

Преди федералните агенти да го поведат към очакващия ги автомобил, Ан пристъпи към Фаулър и го погледна в очите.

— Повярвай ми, Дан, знам да плувам.

84.

Морето край Огнена земя напълно оправдаваше прякора Бесните петдесет, даден на тази географска ширина. Силният западен вятър вдигаше високи бурни вълни, които се разбиваха шумно в скалите. Лошото време се допълваше от мощните океански течения, които често домъкваха насам айсберги, отцепили се от Антарктида. През вековете обединените усилия на тези стихии бяха станали причина безброй кораби да намерят смъртта си в ледените води край нос Хорн. В момента липсваха единствено уилиуоу, силните пориви на вятъра, връхлитащи без никакво предупреждение от планините към морето.

Малкият траулер подскачаше по вълните и създаваше на пътниците усещането, че се возят в увеселително влакче. Самър, която стоеше в рубката, се хвана за масата, върху която разстилаха морските карти, тъй като корабчето се спусна от върха на поредната петметрова вълна, и попита жално:

— Не можа ли да намериш по-голям кораб?

Дърк се усмихна и поклати глава. Изборът на кораби в съседния аржентински град Ушуая бездруго бе ограничен, да не говорим, че двамата със Самър пристигнаха в последния момент. Извадиха късмет, че изобщо успяха да наемат този траулер. От Ушуая поеха на юг към протока Бийгъл и пътуваха относително спокойно, но след като излязоха в открити води, океанът стана коренно различен.

— Право пред нас е Исла Нуева — каза капитанът, нисък широкоплещест мъж с бяла коса.

Самър надникна през прозореца на рубката и видя на около миля пред тях покрит със зеленина хълмист остров.

— Изглежда живописен, макар и различен от обичайната представа. Колко е голям?

— Ширината му е около дванайсет километра — отвърна Пит. — Би трябвало да го обиколим за не повече от четири-пет часа.

— Доста далеч от дома се е озовала.

Ставаше въпрос за италианската подводница „Барбариго“. Пътуването им до Огнена земя бе провокирано от пакета, който Пърлмутър им бе изпратил в Панама. В него те намериха дневника на самотния мореплавател Лий Хънт, в който бе описано околосветското му плаване. Заинтригуван от откритието, което Самър бе направила в Мадагаскар, Пърлмутър се бе свързал със семейството на Хънт. След продължително издирване едно от децата на мореплавателя бе успяло да открие дневника на тавана на фамилната къща. Дневникът даваше точни координати на мястото, на което бил Хънт, когато забелязал Призрака на Южния Атлантик.

Самър взе дневника и докато корабчето подскачаше по вълните, прочете за пореден път записките на Хънт.

— Пише, че е плавал на север от островите Нуева и Ленокс, когато е видял Призрака да се носи към Нуева. Това означава, че течението най-вероятно е отнесло подводницата към западния бряг на Нуева.

Траулерът приближаваше източното крайбрежие на острова, по протежение на което се издигаха високи потънали в мрак скали. Вълните се разбиваха в подножието им и вдигаха огромни фонтани бяла пяна.