Читать «Стрелата на Посейдон» онлайн - страница 221

— Да, разбрах за това. Имаме ли заподозрени?

— Не. ФБР се озова в задънена улица.

— Не съм изненадана. Кажи ми, Дан, какво знаеш за микровълновите системи за борба с масовите безредици?

— За тях ли? Не бяха ли разработени от армията? Облъчват те и ти става горещо, направо да се свариш. Май не знам почти нищичко за тях.

— „Да се свариш“ е много уместен израз — каза Ан, припомняйки си първата си среща с това оръжие в Ню Орлиънс. — Ти не беше ли работил в една от армейските научноизследователски лаборатории?

— Да, прекарах там известно време. Защо?

— Според началника на отдел „Кадри“ ти си отговарял за сигурността на проекта. На тази позиция си имал достъп до всички планове. Вероятно ще ти се стори интересно, но американската армия не е единствената, която разполага с тази технология. Едуард Болке имаше подобно устройство, инсталирано на един от корабите му.

— Какво се опитваш да кажеш, Ан?

— Дан, откога работиш за Болке?

Вече се намираха в покрайнините на горичката. Фаулър се усмихна.

— Това е абсурдно! И двамата знаем, че най-вероятният заподозрян за изтичането на информация е Том Серни от Белия дом. Ан, не бива да скачаш във водата, ако не знаеш да плуваш!

Ан не обърна внимание на обидата.

— Ти ми подхвърли Серни за отвличане на вниманието. Вярно, тръгнах по тази фалшива следа, но се отказах, след като проучих програмите, до които е имал достъп. Въпреки твоите внушения той не е имал нищо общо с нито една технология, попаднала във вражески ръце. Освен това не е стъпвал в Централна Америка през последните двайсет години. Том Серни е чист.

Фаулър не каза нищо. Навлязоха сред дърветата.

— От друга страна — продължи Ан, — открих, че ти си бил съдружник и основател на компанията „Секюър Тек“, която впоследствие е купена от Едуард Болке.

— Това вече е прекалено!

— Така ли? Проследих плащанията, извършени от компанията на Болке към банкова сметка на твое име тук, във Вашингтон.

Този път Ан блъфираше, но не се съмняваше, че следствието ще открие подобни парични преводи.

Фаулър продължи да върви. Навлизаха все по-навътре сред дърветата. След продължително мълчание той най-сетне проговори:

— Да допуснем, че си права. И сега какво?

— Ще бъдеш съден за шпионаж и ще прекараш остатъка от живота си в затвора.

Уверен, че дърветата ги скриват и че никой не може да ги види откъм пътеката, Фаулър се хвърли върху Ан, стисна я за гърлото и я запрати към един голям дъб.

— Не — каза той. — Всичко ще приключи тук и сега.

Ан стоеше вцепенена, Фаулър извади от джоба си кърпа и я усука на тънка ивица. Метна я около врата на Ан и задърпа, за да я удуши.

Тя се съпротивляваше, но той бе прекалено силен и я притисна с крака към дървото. Причерня й.

И тогава зад гърба на Фаулър прозвуча рязък глас:

— Пусни я!

Фаулър се обърна и видя двама мъже, облечени като за джогинг, с автоматични пистолети „Глок“ в ръце.

След миг дотича и мъжът, когото бе видял да помпа гумата на велосипеда си. Той пък държеше автомат „Хеклер & Кох“.

— ФБР! — извика мъжът. — Вие сте арестуван!