Читать «Стрелата на Посейдон» онлайн - страница 224

— Ще ида да погледна — каза Дърк. — Може да е част от бойната рубка на подводницата.

Самър кимна и погледна морето.

— Вероятно се е разбила в тези скали и е потънала край брега. Или морето я е отнесло навътре.

— Не — отвърна Дърк малко изненадано. — Мисля, че гледаме в грешната посока. — Потупа Самър по рамото и посочи навътре в сушата. Тя не видя нищо освен чакълестия плаж. Отвъд него обаче имаше обрасла с храсталаци падинка, над която се издигаше скалист хълм. Самър погледна към храсталака и… зяпна.

Над шубраците, на петнайсетина метра от брега, стърчеше бойна рубка на подводница.

Затичаха се по плажа, навлязоха в храсталака и видяха и корпуса на подводницата. Три четвърти от него бяха скрити от пясъка и растителността, но Дърк бе сигурен, че приближават откъм кърмата. На мястото на витлото стърчеше само изкривен вал. Тръгнаха покрай корпуса и стигнаха до бойната рубка, която се издигаше като изоставен замък. Самър извади от джоба си черно-бяла снимка и я сравни с ръждивия корпус. Съвпадението бе пълно.

Тя се усмихна на брат си.

— Това е „Барбариго“!

Качиха се по очуканите от бурите и скалите останки от бойната рубка и оттам успяха да обгърнат с поглед целия корпус на подводницата, макар да бе полускрит от храстите.

— Как ли се е озовала тук? — зачуди се Самър.

— Вероятно някоя силна вълна я е запратила на брега. Районът около нос Хорн е прочут с вълните убийци. Трябва да е била чудовищно силна, за да я захвърли чак тук.

Самър погледна надолу към носа.

— Смяташ ли, че товарът й е на борда?

Това бе въпрос за сто хиляди долара, а също и причината да хукнат към Огнена земя. Защото Пърлмутър бе открил нещо повече, много повече от корабния дневник на един самотен моряк. Беше открил тайната на последното пътуване на „Барбариго“.

Всичко започнало с един германски учен, Освалд Щайнер, който се качил на борда на подводницата в Малайзия. Щайнер, както бе установил Пърлмутър, бил прочут физик с важни разработки в областта на електромагнетизма. Нацистите го принудили да участва във военните им програми и той първо се включил в проекта им, свързан с разделянето на атома, но впоследствие съсредоточил вниманието си върху изцяло собствена разработка — създаването на електромагнитно оръжие.

Според теорията на Щайнер оръжието му щяло да позволи на германската армия да изстрелва снаряди с изключително висока скорост и обхват от над осемдесет километра, което можело да позволи на нацистите да обстрелват Южна Англия от бреговете на Нормандия. За да реализира идеите си, той се нуждаел от най-силните магнити на земята, а те можели да бъдат създадени само по един начин — с помощта на редкоземни елементи.

През 1942 г. търсенето на редкоземни елементи било слабо, а добивът и обогатяването им били трудна задача. Германия и окупираните от нея страни били относително бедни на минерални ресурси, но Щайнер открил един рудник, който можел да задоволи нуждите му. Това била малка мина за гранати в Малайзия, по онова време окупирана от Япония, в която получавали самарскит като страничен продукт на добива на полускъпоценни камъни. Малайзийският самарскит се отличавал с високо съдържание на редкоземния елемент самарий, ключов материал за производството на мощни магнити.