Читать «Срещата» онлайн

Калоян Гигилев

Срещата

Много бях слушал аз за могъществото на дракона единак, обитаващ Южните планини. Името му се беше прочуло надлъж и нашир из градовете на Иренгард. Лоша слава се носеше тогава за величественият Тарос, господарят на Огненият връх. Безчинствата и злото, които сееше с мрачното си присъствие доказваха истинността на легендите за драконовото племе. Както гласеше преданието по тия земи, той беше дошъл от далеч, много далеч, прокуден от своя народ да скита сам за дела непонятни за нам хората.

В началото местните крале и господари го приели плахо и подозрително, но постепенно дружбата му с тях укрепнала, както тази на увивните треви и по-големите им събратя — дърветата. Много мъдрост и знания донесъл драконът и не ги запазил за себе си, а ги дарил на людете, чийто живот бил труден и кратък тогава. В знак на благодарност те му издигнали храм на върха на планината и го почитали като бог. Думата му била закон, усмивката му като благословия, а гневът му — най-сурово наказание.

Ето, обаче, че сред простолюдието тръгнала мълва за несметните съкровища, които могъщият Тарос криел в леговището си. У хората се породило чувство на завист и те пожелали да разкрият тайната му. Древни и зли духове се вкоренили в душите човешки и ги накарали да забравят за дружбата и почитта им към Господарят. Издебнали моментът докато той ловувал на воля и разграбили покоите му. Старите ръкописи още напомнят за гнева на Тарос щом разбрал за приятелската измяна. Цяла нощ обикалял той върхът на своята бърлога бълвайки смъртоносният си дъх и нечовешки ругатни. Говорят, че пламъците му се виждали от стотици мили. Поради това, планинският първенец се нарича днес Върхът на огненият гняв. Обгорелите му скали още се чернеят сред снежнобялата планина.

На следващата сутрин драконът отлетял към най-близкия град и кацнал пред крепостните стени, яростно погледнал към бойниците и заговорил с тежък и дълбок глас, от който дори земята потреперила. Малко думи изрекъл той, но те се вкоренили в сърцата на хората и ги обвили в страховитата си сянка. От тогава великият дракон се превърнал в проклятие за човеците от Иренгард и неговата сянка тегнела като бич за всяко същество. Той не потърсил от крадците отнетите му скъпоценности, защото най-важното — Талисмана бил скрит дълбоко в планината, гдето друга жива твар не била стъпвала.

И тъй, отеглил се прокуденият Тарос в леговището си сред облаците и бдял зорко от там, за да накаже всеки осмелил се да доближи подножието на каменната му крепост. След тези събития никой не знаел кой е изгубил повече, дали драконът своето доверие в хората, или те самите, в себе си.

По пътя си към Седемте врати на Преизподнята трябваше да прекося помръкналият Иренгард, за да се изправя срещу звяра. Той или щеше да ми помогне, или да ме погуби. Изпитанието беше едно — двубой.