Читать «Среднощният диамант» онлайн - страница 239
Райчел Мид
Зяпнах. Грант никога не беше обсъждал вероятности.
— Така би успял да влезе?
— Може би. Би могло да отнеме дълго време. И не е сигурно, че там ще могат да преминават търговци, което бе причината да иска да избегне това. Ако е достатъчно безразсъден, би могъл да се промъкне и чрез подкуп да получи амнистия заради нелегалното прекосяване на границата, но по този начин също толкова лесно би могъл да загине. — Тя положи ръка на рамото ми. — Виж, това е за по-късно. Точно сега трябва да го разубедиш от този замисъл, преди да го изгубим. Мисля, че си единствената, която може.
Спомних си раздялата ни. Грант се беше отдръпнал, когато му казах, че го обичам, но също така ми се беше заклел, че ще спаси приятелите ми на всяка цена. Тази цена се бе оказала прикритието му и без малко — животът му. Изражението в очите му, когато обяви кой е, ме преследваше.
— Не знам дали мога да го уговоря за каквото и да е.
— Трябва да опиташ, Банле — настоя Айана. Подаде ми ключ. — Побързай. Ако имаш късмет, се е отбил до жилището си да си приготви багажа.
Прехапах устна и хвърлих поглед наоколо. Аделейд още стоеше над мен със Седрик, но Тамзин беше слязла и сега говореше със смесена група от икори и войници.
Грант да изчезне. Да си тръгне, за да се лута отново като призрак, с нов живот и нова маска. Това беше всичко, което умееше да прави, вероятно единственият шанс за завръщане при баланкуанците, който виждаше — дори и да беше опасно. Не можех да му позволя да си причини това. Не можех да го изгубя.
Дадох арбалета на Айана и се оправих през тълпата. Идеята да пътувам свободна и сама, вече нямаше значение. Хората от Бляскавия двор не се виждаха никъде: вероятно се бяха разпръснали, когато пристигнаха икорите. Вече не ме беше грижа дали ще си навлека неприятности с тримата Торн, особено когато изглеждаше, че скоро щях да бъда свободна от договора си — по един или друг начин.
Грант не беше в мансардата си, а на това празно място не беше очевидно дали наскоро е бил там. Куфарът му още беше там, а дрехите висяха по закачалките си. Но ми се стори, че май бяха по-малко от преди.
Заключих вратата, когато си тръгнах, и докато посягах да прибера ключа, си спомних, че имах в джоба си друг. От Сайлъс. Можеше ли Грант да е отишъл там? Прекарваше толкова време в дома и магазина на ментора си, колкото в собствения си дом.
Но домът на Сайлъс също беше празен. С натежало сърце понечих да тръгна за магазина и тогава си спомних книжата в торбата, преметната през рамото ми. Сред всичките изненади бях забравила да ги дам на Сайлъс. Той явно разполагаше с достатъчно, за да освободи Седрик и да задържи Уорън засега, но в крайна сметка щеше да има нужда от тези. Извадих ги и ги сложих обратно на писалището, тъй като не бях сигурна дали мога да разчитам, че ще е още в съда.
Гледката на няколко бележки, надраскани с едрия плътен почерк на Грант, предизвика спазъм на отчаяние в гърдите ми, сякаш вече го бях изгубила. Когато погледът ми мина по кодираното писмо, не се сдържах и автоматично прочетох част от онова, което беше написал. Открояваха се няколко новодобавени бележки, като например името на мъжа, който бе разполагал с разписанието в Бейкърстън.
