Читать «Среднощният диамант» онлайн - страница 229

Отместих лице и се постарах белсианският ми акцент да се усети силно:

— Може би. Или са избягали.

— Е, няма значение. Нямаше да тръгна с тях и няма да тръгна с вас. — Дързостта й ме накара да се гордея.

Том изглеждаше най-вече развеселен:

— Не искаме да ви отвличаме. Където и да отивате, ще ви помогнем да стигнете благополучно дотам. Ние сме придружителите ви за тази нощ.

— Защо? — попита настойчиво тя. — Какво искате?

— Нищо, за което да е нужно да се тревожите. Нашите интереси са си само наши. Всичко, което трябва да знаете, е, че с нас сте в безопасност. — Той наклони глава да погледне по-добре. — Кобилата ви е окуцяла?

— Все още не — каза тя. — Но й падна една подкова.

— Тогава ще трябва да ви качим на един от нашите коне — каза Том.

След като премести поглед между нас и куцащата си кобила, Аделейд неохотно се съгласи. Върза кобилата на Гидиън за едно дърво, а аз бях принудена да яздя с Том, за да може тя да се качи на кобилата заедно с картината си. След още един смутен поглед към нас тя кимна и тримата се отправихме забързано към Крофърд.

* * *

Когато стигнахме покрайнините на селото, всички се съгласихме, че е най-добре Аделейд да продължи сама, докато Том и аз чакахме край пътя. Маскираните странници, промъкващи се през нощта, можеха да бъдат възприети погрешно.

Веднага щом тя се изгуби от поглед, скочих и започнах да крача неспокойно насам-натам.

— Толкова ли съм лош? — попита Том след малко. Обърнах му гръб:

— Просто се разтъпквам.

— Авиел, ще ми се да не беше толкова злопаметна.

— Млъкни. Дори не те исках тук тази нощ. Тонът му стана нетипично сериозен:

— Винаги съм бил искрен, когато казвах, че имаш потенциал. Наистина ми си ще да премислиш. Липсваш на всички ни. Предстои да се случат толкова много неща и наистина би трябвало да си част от тях. Всъщност наистина имам… — Тропот на копита прекъсна онова, което се канеше да каже, каквото и да бе то, и той се обърна, за да проследи как Аделейд се приближава. — Приключихте ли? Тогава да ви връщаме обратно. Зазорява се.

Уморените коне успяха да поддържат енергична скорост до Кейп Триумф. Небето на изток вече изсветляваше до лилаво и скоро процесът щеше да започне отново. Аделейд тепърва трябваше да предаде парите на представителите на Уестхейвън.

Оставихме я близо до главния път за влизане в Кейп Триумф.

— Благодаря за помощта — каза тя, докато слизаше от коня. — Нямаше да мога да направя това без вас. Без когото и да е от двама ви.

— Удоволствието е наше. — Том се поклони, доколкото можа от коня, и компенсира липсата на елегантно отмятане на пелерината, като изпрати Аделейд със старо лорандийско пожелание за сбогуване, което осфридианците и сирминиканците често използваха. Означаваше „Ариниел да те закриля“. Макар да знаех, че Том само се перчи, повторих наум думите и се надявах, че ангелът слуша. Аделейд притежаваше сила, която бях подценила, но въпреки това изглеждаше дребна и самотна, докато се отдалечаваше.

Върнах новата кама на Том, отклонявайки настояването му да я задържа.

— Това е последното появяване на лейди Авиел — казах му. — Този път го мисля наистина.