Читать «Среднощният диамант» онлайн - страница 17
Райчел Мид
Флорънс изпърха с мигли и грациозно вдигна чашата си с чай. Голям пръстен с диамант проблесна на слънчевата светлина.
— Абнър бе неустоим — каза тя: говорът й беше
Няколко момичета сключиха ръце със замечтани погледи. Запитах се дали богатството на съпруга на Флорънс е било също толкова привлекателно.
— За постигането на това беше нужен много труд — каза Джаспър, подтиквайки я да ни разкаже подробно колко старания е положила в Суон Ридж Манър. Всички слушаха жадно, но не и наполовина толкова жадно, както когато тя започна да описва баловете и чудесата на Адория. Когато видя, че сме толкова увлечени да я слушаме, Джаспър се изправи, след като се нахрани, и вежливо се извини.
— Мистрес Мастърсън и аз трябва да прегледаме някои досиета. Но моля ви — забавлявайте се и задавайте на Флорънс каквито въпроси искате.
Тамзин повдигна вежда при споменаването на досиетата ни и можех само да си представя усилването на параноята й. Шансът да научим повече за Адория обаче, беше твърде примамлив и вниманието й се измести обратно към Флорънс.
— Вярно ли е, че ще получим още по-хубави дрехи от тези, които имаме сега? — попита Клара, алчно вперила поглед в сатенената рокля.
Флорънс се засмя очарователно:
— О, да. Някои като моята. Други — още по-пищни. До една великолепни и искрящи. Искат да бъдем истинска фантазия — да омагьосваме всеки срещнат. И така и ще бъде — ще видите. — Все още усмихната, тя добави с нисък глас: — Понякога тези рокли бяха малко неудобни за носене цяла вечер. Но не можете да срещнете елитни мъже, ако не посещавате елитни събития.
След това всички искаха да узнаят повече за роклите и дали мъжете са романтични и изпълнени с обожание. Аз се интересувах не толкова от романтиката, колкото да намеря мъж, който да ме уважава — и да е достатъчно щедър с портфейла си, за да ми позволи да откупя свободата на Лонзо.
— Вярно ли е, че всеки може да намери работа? Че има възможности и образование за всички? — Неочаквано въпросът дойде от Тамзин и измести по-леките теми.
Флорънс изглеждаше малко изненадана, но побърза да отговори:
— О, да. Не всички са богати, разбира се. В Кейп Триумф все още има престъпност и бедни квартали. Но нищо подобно на онова, което откривате в някои от гетата на Осфро. Нищо такова. — Лека намръщена гримаса беше първото нещо, което наруши веселото й изражение, и си спомних, че тя също беше от скромен произход. — Но всеки, който е готов да се труди усърдно, може да намери начин да подобри положението си. Тоест всеки осфридианец може. — Докато говореше, очите й се задържаха за миг върху мен. Запазих безразлично изражение, въпреки че сърцето ми се сви. Изглежда, че адорийските колонии нямаше да са различни от страната, която ги управляваше.
Аделейд беше забелязала втренчения поглед на Флорънс:
