Читать «Среднощният диамант» онлайн - страница 16

Харесваше ми фактът, че винаги казваше „Евария“ вместо „континента“, както правеха повечето осфридианци. Но бях скептична относно предложението му.

— Как би помогнало това?

— Когато разбереш различията и проблемите, които другите говорещи често имат, това ти помага по-добре да осмислиш къде се вмества собственият ти език. Ще ти донеса една книга по този въпрос, когато се върна следващата седмица. — Той ми намигна. — Освен това просто ми е любопитно да те видя да го правиш. Мисля, че си по-добра в езиците, отколкото си даваш сметка. Звучи, сякаш бързо си усвоила осфридианския. Тук ви преподават малко лорандийски, нали? Той използва същите рувийски корени като сирминиканския. Сигурен съм, че няма да ти е трудно да довършиш онази тетрадка с упражнения.

— Вече я довърших — отвърнах.

Той се засмя и се плесна по коляното.

— Виждаш ли? Ти си истинско чудо.

— По-скоро измамница. Баща ми пътуваше до Лорандия, когато бях малка, и предаде някои познания по езика на брат ми и мен.

— Би трябвало да научиш целия език. Ще ти донеса и лорандийски речник.

— Благодаря, сър, но смятам, че е най-добре засега да работя по усъвършенстването само на един език.

Изражението на професор Брюър стана мило:

— Ще се справиш чудесно там, Мира. Просто чудесно. Нещо ми подсказва, че си създадена за място като това.

Когато дойде време за обяд, Аделейд отново се присъедини към нас и останалите момичета от къщата бяха обзети от още по-нетърпеливо очакване, докато правехме предположения кой ще е тайнственият ни гост. Мистрес Мастърсън изчака, докато се настанихме на масата за хранене, и тогава най-сетне разкри новината.

— Едно от предишните ни момичета се е върнало в Осфрид за лятото и ще се отбие днес да сподели преживяванията си. Очаквам да покажете най-доброто си поведение. Това е прекрасен шанс, какъвто не се появява винаги. Надявам се да го оцените.

Джаспър, едва успяващ да сдържи гордостта си, пристигна с гостенката ни скоро след това. Ние, останалите, бъбрехме развълнувано, но замлъкнахме благоговейно, когато тя влезе в стаята и седна на масата.

Казваше се Флорънс и беше истинско чудо, облечена във виненочервена рокля с розови розетки по деколтето и ръкавите. В сравнение с нея дневните ни рокли изглеждаха опърпани, а всъщност бяха по-хубави от всяка друга дреха, която бях притежавала. Златистата й коса беше подредена в съвършени къдрици. Бижута, украсени с блестящи червени скъпоценни камъни, пръскаха искри навсякъде. Ако я бях видяла на улицата — което изглеждаше невероятно дори и само като предположение — щях да я помисля за осфридианска кралска особа, а не за следобедна гостенка.

— Флорънс беше момичето на върха в своята година — каза ни Джаспър. — Непрекъснато наддаваха за нея. Мъжът, когото тя избра, предложи най-високата цена. Беше един от най-състоятелните корабни магнати на Денъм.