Читать «Среднощният диамант» онлайн - страница 14
Райчел Мид
Но Клара не беше приключила с мен. Вместо клевети тя отприщи подновен потоп от действия, за да ми стъжни живота. Крадеше писмените ми работи. Препъваше ме в часа по танци. Вечно подмяташе дребни заядливи реплики тук и там. Бяха дразнещи, но можех да ги изтърпя.
А и аз също не бях приключила с нея. Започнах тайно да експериментирам с шперцовете из къщата. Понякога го правех просто за да усвоя инструментите и да видя какво мога с тях. В други случаи усърдно търсех материал за изнудване. Най-дръзкото ми изпълнение включваше проникване в стаята на Клара и тършуване из вещите й. Не открих никакви тайни, но все пак успях да отворя една кутия за бижута със сложна ключалка. Почувствах се, сякаш бях издържала изпит.
— Днес имаме няколко промени в графика си — каза ни мистрес Мастърсън една сутрин на закуска. Всички спряхме да ядем и вперихме погледи във внушителната й, както винаги, фигура и острите й черти, в които изпъкваше строго прибраната й назад сива коса. — Редовните ви занятия са отменени. Всяка от вас ще се срещне насаме с професор Брюър за определяне на най-съществените езикови умения, които трябва да подобрите, и сега ще се съсредоточите само върху тях по време на уроците си по езици, за да ускорите напредъка им. Ах, всъщност всички освен Аделейд, разбира се. Ти няма да се срещаш с него и можеш да прекараш сутринта в учене.
Аделейд се разведри вероятно защото не възнамеряваше наистина да учи. Професор Брюър ни обучаваше в говор. Аз може и да бях единствената тук, родена извън Осфрид, но много момичета бяха дошли, говорейки местни диалекти, далеч по-ужасни от всичко, което можех да кажа аз. Ако тримата Торн искаха да докажат на кандидатите ни, че можем да се представим на ниво пред висшата класа, тогава трябваше да звучим като висшата класа. След първата си среща с професор Брюър Аделейд беше освободена от по-нататъшни уроци. Изтънченият й осфридиански беше единственото нещо, което беше усвоила съвършено от времето, прекарано като камериерка на благородна дама.
— След оценяването — продължи мистрес Мастърсън — ще имаме специален гост за обяд.
Тръгнахме си от закуска възбудени. Мистрес Мастърсън поддържаше строг режим в нашето имение. Рядко възникваха отклонения. Повечето момичета се вълнуваха, че ще и отдъхнат от учебните часове, но Тамзин беше обзета от подозрения.
— Нещо става — каза тя на Аделейд и мен. — Това не е нормално. Това е отклонение от рутината на Бляскавия
двор.
— Постоянно имаме оценявания — напомних й. Тамзин поклати глава:
— Вече имаме индивидуални консултации с професор Брюър. Какво й е толкова специалното на тази, че биха отменили занятията заради нея? И защо внезапно се опитват да ускорят езиковите занимания? Остават ни пет месеца. Предостатъчно време, за да поправим основните си езикови проблеми, а после да работим по разкрасявания на речта си, които
