Читать «Среднощният диамант» онлайн - страница 12

Седрик се мотаеше наоколо с останалите момичета от къщата и когато се приближихме, грейна. Обикновено оставаше в Осфро заради учебните занятия, но понякога изпълняваше поръчки на баща си в именията сега, когато Чарлс Торн — брат на Джаспар и съсобственик на Бляскавия двор — беше решил да остане в Адория. Бях започнала да харесвам Седрик заради искрената загриженост, която проявяваше към другите, и бях започнала да го уважавам заради трайната му вярност към аланзанците.

Аделейд беше другото момиче, което беше избрал — според Джаспър много по-добър избор от мен. Никога не ревнувах от нея, но понякога се чувствах виновна, че Седрик беше приел мен вместо някоя друга като нея, която можеше да му донесе по-добра комисионна. Въпреки противоречивите си резултати тя беше олицетворение на истинско осфридианско момиче — от типа, който онези мъже в Адория вероятно искаха всъщност. Светла кожа, сини очи, златистокафява коса. Съвършен говор. Безграничен чар.

— С нас ли тръгваш или просто си тръгваш? — попитах. Седрик оставаше до края на някоя ортодоксална църковна служба, ако прикритието му го изискваше, въпреки че избягваше да го прави, когато беше възможно. Урос бе създал дванайсет ангели в началото на времето и привържениците на ортодоксалната религия вярваха, че шест са паднали. Аланзанците още почитаха и дванайсетте и не обичаха да слушат проповеди, които осъждаха половината от тези ангели, обявявайки ги за зли.

— Тръгвам си. — Той потупа куфара до себе си. — Но знаете, че всички ужасно ще ми липсвате.

— Не е честно — каза му Аделейд, преструвайки се неубедително на строга. — Можеш да се връщаш в града за севъзможни забавления, докато ние, останалите, сме принудени да търпим цяла скучна служба.

Той се опита да си придаде също толкова сериозно изражение и успя почти толкова, колкото и тя.

— Това е за доброто на душата ти.

— Душата ми си е съвсем добре, много благодаря. Ако наистина те беше грижа, щеше да кажеш на мистрес Мастърсън, че за нас спасението е на второ място след намирането на съпрузи и че вместо това би трябвало да си останем у дома и да учим.

— Спасението е на второ място след намирането на съпрузи? — Седрик ужасено допря ръце до гърдите си. — Наистина, госпожице Бейли, това е най-светотатственото нещо, което съм чувал. Не мога да повярвам, че дори бихте си помислили такова ужасно нещо.

— Не съм — каза Аделейд, най-сетне предала се на усмивката, която потискаше. — Тамзин ни казва това всеки път, когато отиваме на църква.

Засмях се с тях, а после осъзнах, че бях оставила ръкавиците в стаята си — истински грях, ако питате мистрес Мастърсън.

— Трябва да се върна горе. Лек път, Седрик.

— И на теб. — Той потупа леко ръката ми, а после отново поде закачливия си разговор с Аделейд. Когато го направи, чух ахване, което двамата не доловиха.