Читать «Среднощният диамант» онлайн - страница 11

Аделейд се засмя и закачливо подхвърли в отговор:

— Не мисля, че някой би се хванал на това.

— Не приемай всичко на шега — отвърна остро Тамзин.

— Не го приемам на шега! Но наистина не мога да си представя Мира да си загуби ума по каквото и да било — особено по някой мъж. Искам да кажа, за бога, къде би намерила някой? Единствените мъже, които виждаме, са тримата Торн и няколко преподаватели. А и те почти не се свъртат тук. Докато стигнем в Адория, никоя от нас няма дори да помни как да говори с мъже. Не е зле мистрес Мастърсън да доведе няколко, с които да се упражняваме.

Аделейд се шегуваше, но Тамзин прие думите сериозно. Тя вечно беше нащрек за подходящи възможности.

— Наистина би било полезно да общуваме по-често с мъже. Изненадана съм, че никой не се е сетил за това. Утре в църквата ще има мъже от селото. Може би не е зле да се опитам да поговоря с някои от тях. Това може да ми даде допълнително предимство.

— Обсебена си от мисълта за предимство — каза Аделейд.

— Поне ме е грижа. — Тамзин преметна блестящата си червена коса през едното си рамо. — Честно, какъв смисъл е имало да работиш в аристократично домакинство през всичките тези години, ако не си прихванала нещо полезно? Би трябвало да си най-добрата от всички ни.

Алелейд се ухили:

— Щеше да ме задушиш в съня ми, ако бях. Това е самосъхранение.

— Е, втората най-добра тогава — каза Тамзин раздразнено.

Усмихнах се, когато възприеха познатите си роли и забравиха за Клара. Някак се бях оказала настанена в една стая едновременно с най-амбициозното и с най-лишеното от амбиции момиче в къщата. Още от първия ни ден тук бе очевидно, че Тамзин има план и не смята да позволи някой да я спре. Учеше и работеше повече от когото и да е другиго. Изучаваше задълбочено всяка подробност и всеки човек наоколо, преценявайки как могат да улеснят пътя й към величието.

А Аделейд? Тя вървеше през света по различен начин. Където и да отидеше, винаги бързаше да се усмихне и пошегува. Печелеше всички на своя страна с непринудения си чар и можеше да се измъкне с приказки от всяка заплетена ситуация. Това се оказваше доста полезно с преподавателите ни предвид факта, че Аделейд се представяше твърде противоречиво. Понякога се справяше отлично. Друг път се проваляше. Изглежда, нищо от това не я смущаваше.

Обичах ги и двете.

Всяка беше силна по свой начин: едната — вечно изгаряща от амбиция, а другата — толкова ведра и закачлива, че на практика минаваше с танцова стъпка през дните си. Аз ли? Аз бях посредникът, онази, която поддържаше равновесието между тези крайности.

На другата сутрин се събудих с подновена енергия. Разпространяваните от Клара слухове ми бяха тежали дни наред и нямах търпение да видя какво ще излезе от снощния „разговор“. Докато се обличаше, Тамзин откри върху полата си петно, което нито Аделейд, нито аз можехме да видим наистина. Това я хвърли в истинска криза и като никога двете с Аделейд бяхме готови преди нея. Оставихме я да търка петното и тръгнахме надолу към фоайето, където другите момичета чакаха каретите, които щяха да ни откарат в селото.