Читать «Среднощният дворец» онлайн - страница 8

Адреналинът, който бушуваше във вените му, бе облекчил пронизващата болка в коляното, превръщайки я в притъпено пулсиране. Изненадан от собственото си спокойствие, лейтенантът се усмихна отново, притаен неподвижно в скривалището си. Наблюдаваше тримата си палачи, които се приближаваха бавно по коридорите между оголените рафтове. Когато се озоваха на десетина метра от него, единият от мъжете даде знак на другите да спрат и посочи някакви следи по пода. Пийк вдигна оръжието на височината на гърдите си, прицели се и запъна спусъка.

По нов сигнал тримата наемници се разделиха. Двама от тях предпазливо запристъпваха встрани, за да заобиколят купчината щайги, зад която бе Пийк, а третият тръгна право към нея. Лейтенантът преброи наум до пет и с внезапно движение събори камарата. Щайгите се стовариха върху нападателя му, а Пийк хукна към отвора, през който бяха влезли в склада.

Един от наемните убийци изскочи насреща му в една пресечна точка на коридора, размахвайки ножа си току пред лицето му. Но преди главорезът да възтържествува, Пийк тикна дулото на револвера си под брадичката му.

— Пусни ножа — изсъска лейтенантът.

Човекът правилно изтълкува смразяващия му поглед и изпълни нареждането. Пийк го сграбчи грубо за косата и без да отмества оръжието си, се обърна към съюзниците на своя заложник, използвайки тялото му като щит. Другите двама бандити бавно запристъпваха към него с дебнеща походка.

— Лейтенанте, спести ни драматичната сценка и ни предай онова, което търсим — прошепна един познат глас зад гърба му. — Това са все почтени хора, глави на семейства.

Пийк извърна поглед към мъжа с качулката, който се хилеше в тъмното само на няколко метра от него. Някога, не много отдавна, бе смятал този човек за приятел и сега му бе трудно да повярва, че гледа своя палач.

— Ще му отнеса главата, Джавахал — простена Пийк.

Заложникът затвори очи разтреперан.

Качулатият търпеливо скръсти ръце и въздъхна с лека досада.

— Прави каквото щеш, лейтенанте, но няма да се измъкнеш оттук.

— Не се шегувам — настоя Пийк, забил дулото под брадичката на разбойника.

— Разбира се, лейтенанте — рече Джавахал с помирителен тон. — Стреляй, ако ти стиска да убиеш човек хладнокръвно и без разрешението на Негово Величество. В противен случай хвърли оръжието и така ще можем да постигнем споразумение, изгодно и за двете страни.

Двамата въоръжени убийци бяха застинали неподвижно, готови да се нахвърлят върху лейтенанта при първия знак от страна на качулатия. Пийк се усмихна.

— Добре — рече най-сетне той. — Как ти се струва това споразумение?

С тези думи блъсна заложника на пода и се обърна към мъжа с качулката с вдигнат револвер. Първият изстрел проехтя в подземието. От облака барутен дим изникна облечена в ръкавица ръка с протегната длан. На Пийк му се стори, че вижда как сплесканият куршум проблясва в сумрака, как се разтапя бавно в струйка течен метал и изтича между източените пръсти на Джавахал като шепа пясък.