Читать «Среднощният дворец» онлайн - страница 9

— Калпав изстрел, лейтенанте. Опитай пак, но тоя път от упор.

Без да му даде време да помръдне, качулатият хвана ръката, с която Пийк държеше оръжието, вдигна я към лицето си и опря дулото между очите си.

— Не са ли те учили на това във военната академия? — прошепна той.

— Някога бяхме приятели — каза Пийк.

Джавахал се усмихна презрително.

— Минаха тия времена, лейтенанте.

— Бог да ми прости — изстена Пийк и натисна отново спусъка.

За един миг, който му се стори цяла вечност, видя как куршумът прониза черепа на Джавахал и отвя качулката от главата му. В продължение на няколко секунди през раната преминаваше светлина, която обливаше замръзналото в усмивка лице. После димящата дупка бавно се затвори и Пийк усети как револверът се изплъзна от пръстите му.

Противникът му впи пламналите си очи в неговите и между устните му се подаде дълъг черен език.

— Май все още не разбираш, а, лейтенанте? Къде са децата?

Това не бе обикновен въпрос; той повеляваше да получи отговор.

Онемял от ужас, Пийк само поклати глава.

— Както искаш.

Джавахал стисна ръката му и Пийк усети как костите на пръстите му се трошат под плътта. От силната болка падна на колене, останал без дъх.

— Къде са децата? — повтори Джавахал.

Пийк се опита да изрече нещо, но огънят, плъзнал от окървавения чукан, който само преди секунди бе неговата ръка, го лиши от дар слово.

— Искаш ли да кажеш нещо, лейтенанте? — тихо попита Джавахал, коленичейки пред него.

Раненият кимна.

— Добре, добре — усмихна се врагът му. — Ако трябва да съм честен, твоите страдания не ме радват. Помогни ми да им сложа край.

— Децата умряха — изпъшка Пийк.

Гримаса на раздразнение изкриви лицето на Джавахал.

— Не, не. Дотук се справяше много добре, лейтенанте. Не разваляй всичко сега.

— Умряха — повтори Пийк.

Джавахал сви рамене и кимна бавно.

— Тъй да бъде — отстъпи той. — Не ми оставяш друг избор. Но преди да напуснеш тоя свят, нека ти припомня, че когато животът на Килиан бе в ръцете ти, не съумя да я спасиш. Тя умря заради такива като теб. Но ти си последният от тях — на другите им се изпя песента. Бъдещето е мое!

Лейтенантът вдигна умоляващ поглед към своя враг и видя как зениците му бавно се свиха, образувайки две тесни резки върху златни сфери. Джавахал се усмихна и безкрайно изящно започна да сваля ръкавицата от дясната си ръка.

— За жалост няма да доживееш да видиш това — добави той. — Не се заблуждавай дори за миг, че геройството ти е принесло някаква полза. Глупак си ти, лейтенант Пийк. Винаги си ми правил такова впечатление и в смъртния си час само го затвърждаваш. Дано да има специален ад за глупците, защото именно там смятам да те пратя.

Пийк затвори очи и чу как съвсем близо до лицето му засъска огън. След един безкраен миг усети изгарящи пръсти, които се сключиха около гърлото му и пресякоха последния му дъх. В далечината дочу потракването на онзи прокълнат влак и призрачните гласове на стотици деца, които пищяха сред пламъците. Сетне настъпи мрак.

* * *