Читать «Среднощният дворец» онлайн - страница 64

* * *

През срутения покрив на Среднощния дворец се виждаше звездното небе — безкрайна шир, изпъстрена с малки бели свещички. Вечерта бе смекчила донякъде палещата жега, която терзаеше града още от зори, но ветрецът, който галеше плахо улиците на Черния град, не бе нещо повече от топла и влажна въздишка, долитаща откъм река Хугли.

Докато чакаха морно появата на останалите членове на обществото „Чоубар“, Иън, Бен и Шиър убиваха времето сред руините на старата къща, всеки вглъбен в собствените си мисли.

Бен бе избрал да се покатери на любимото си място — една гола греда, която пресичаше хоризонтално предния фронтон на Двореца. Седнал точно в центъра ѝ с провесени крака, той обичаше да съзерцава от самотната си наблюдателница светлините на града, силуетите на дворците и гробищата покрай река Хугли, криволичеща през Калкута. Често прекарваше там цели часове, без да говори, дори без да си дава труда да погледне надолу към твърдата земя. Членовете на клуба уважаваха тази привичка — поредната от странностите в поведението на Бен — и бяха свикнали с продължителните пристъпи на меланхолия, които неизменно го връхлитаха след слизането му от неговата небесна кула.

От двора на Двореца Иън погледна изкосо приятеля си и реши да го остави да се наслаждава на едно от последните си духовни усамотения. Междувременно се върна към задачата, с която се занимаваше през последния час: опитваше се да обясни на Шиър основните правила на шаха, като използваше за целта дъската, която обществото „Чоубар“ държеше в щабквартирата си. Шахматните фигури бяха запазени за годишните шампионати, които се провеждаха през декември — печелеше ги неизменно Изабел с почти обидна лекота.

— Има две теории относно стратегията в шаха — обясняваше Иън. — Всъщност са хиляди, но само две действително имат значение. Според първата ключовите фигури са във втората редица: цар, кон, топ, дама и тъй нататък. Съгласно тази теория пешките са само фигури, които се жертват, докато се разгръща тактиката. Втората теория, напротив, защитава идеята, че пешките могат и трябва да бъдат най-опасното средство за атака и че умният стратег ги използва именно като такива, за да се увенчае с победа. При мен, да си призная, и двете теории не вършат работа, но Изабел е гореща поддръжничка на втората.

Споменавайки името на приятелката си, Иън отново се обезпокои за нея. Шиър забеляза разсеяното му изражение и го изтръгна от мислите му с нов въпрос относно играта.

— Каква е разликата между тактика и стратегия? — попита тя. — Нещо чисто техническо ли е?

Иън се замисли над въпроса и си даде сметка, че не знае отговора.

— Разликата не е реална, а чисто езикова — разнесе се гласът на Бен от висините. — Тактиката е съвкупността от малки стъпки, които предприемаш, за да стигнеш до някъде. А стратегията — това са стъпките, които предприемаш, когато вече няма къде да отидеш.