Читать «Среднощният дворец» онлайн - страница 5

Сега мръсна вода се процеждаше между разнебитените стъпала като черна кръв, избила от дълбока рана. Сградата изглеждаше изоставена и пуста. Лейтенантът вдигна децата към лицето си и се взря в очите им, които го гледаха слисано. Бебетата вече не плачеха, само трепереха от студ. Одеялото, в което бяха увити, бе прогизнало. Пийк взе малките им ръчици в своите с надеждата да ги стопли, докато наблюдаваше през процепите на стълбището улиците, които водеха началото си от Майдан. Не помнеше колко убийци бе наел преследвачът му, но знаеше, че има в револвера си два куршума — само два, и трябваше да ги използва по най-разумния начин; бе изстрелял останалите в тунелите на гарата. Зави отново децата с този край на одеялото, който не бе толкова мокър, и ги остави за малко върху късче суха земя, което забеляза под една ниша в стената на склада.

Сетне измъкна револвера си и предпазливо надникна иззад стъпалата. На юг пустата Чоуринги Роуд напомняше призрачна сцена преди началото на спектакъла. Напрегнал очи, лейтенантът огледа линията от далечни светлини на отсрещния бряг на Хугли. По наводнената настилка отекнаха забързани стъпки и той, сепнат, отново се скри в сенките.

От мрака на Майдан — смътно подобие на Хайд Парк в сърцето на тропическата джунгла — изникнаха трима души. Остриетата на ножовете им проблясваха в тъмното като разтопено сребро.

Пийк побърза да грабне отново децата и пое дълбоко дъх, съзнавайки, че побегне ли в този миг, мъжете тутакси ще се нахвърлят върху него като изгладняла глутница.

Без да помръдне, притаен до стената, той наблюдаваше тримата си преследвачи, които се бяха спрели, за да търсят следите му. Главорезите размениха няколко думи, които не можа да чуе ясно от скривалището си, и единият даде знак на другите двама да се разпръснат. Лейтенантът изтръпна, когато видя, че мъжът, дал това нареждане, се насочи право към стълбището. За миг му мина през ум, че миризмата на страха му ще отведе убиеца до убежището му.

Отчаяно огледа стената под стълбата, търсейки някакъв отвор, през който би могъл да избяга. Коленичи до нишата, където преди малко бе оставил децата, и се опита да откърти дъските, разхлабени и проядени от влагата. Изгнилото дърво поддаде лесно и Пийк усети противно зловоние, което го облъхна от мазето на порутената сграда. Обърна глава и видя убиеца, който си играеше с ножа, застанал само на двайсетина метра от подножието на стълбата.

Лейтенантът загърна децата със собственото си наметало, за да ги предпази, и пропълзя в склада през отворената дупка. Пронизваща болка малко над коляното внезапно парализира десния му крак. Той опипа мястото с треперещи ръце и пръстите му се натъкнаха на ръждив гвоздей, забил се дълбоко в плътта му. Сподавил вика си, Пийк хвана крайчеца на студения метал и дръпна с все сила. Усети как кожата му се разкъса и топла кръв бликна между пръстите му. От силната болка чак му се догади и за миг му притъмня пред очите. Задъхвайки се, взе отново децата и се надигна с мъка. Пред него се разкри призрачна галерия със стотици многоетажни стелажи с празни рафтове, образуващи своеобразна мрежа, чийто край се губеше в мрака. Без да се двоуми, Пийк побягна към другия край на склада, докато обречената на гибел сграда скърцаше под напора на бурята.