Читать «Среднощният дворец» онлайн - страница 3

Мъжът не се съмняваше, че му остават няколко часа живот, може би дори броени минути. Единствено тази мрачна увереност му даваше сили да продължи, изоставил в утробата на това прокълнато място жената, която се бе клел да защитава до последна капка кръв. В тази нощ, докато лейтенант Пийк пътуваше за последен път из Калкута на борда на старата гемия, всяка секунда от живота му изтичаше под дъжда, завалял в предутринния мрак.

Гребейки отчаяно към брега, той дочуваше плача на двете деца, скрити в каютата. Погледна назад и видя, че светлините на другата лодка примигват само на стотина метра зад него и все повече се приближават. Представи си усмивката на своя неумолим преследвач, насладата му от гонитбата.

Без да обръща внимание на хленча на изгладнелите и премръзнали деца, Пийк напрегна сетни сили, за да насочи гемията към брега, който чезнеше в бездънния призрачен лабиринт, изграден от улиците на Калкута. Две столетия бяха успели да превърнат гъстата джунгла около Калигат в град, където и Бог не би дръзнал да стъпи.

Само за няколко минути бурята, надвиснала над града, се разрази с опустошителен гняв. Между средата на април и голяма част от юни градът изгаряше в неумолимата хватка на тъй нареченото индийско лято. През този период температурите се повишаваха до четирийсет градуса, а нивото на влажността достигаше степен на пренасищане. Но под влиянието на неудържимите електрически бури, които превръщаха небето в бойно поле, температурите можеха да спаднат с трийсет градуса за броени мигове.

Поройният дъжд бе забулил рахитичните кейове от прогнило дърво, които се поклащаха над повърхността на водата. Пийк не спря, докато не усети как корпусът се блъсна в гредите на рибарския кей. Едва тогава заби пръта в разкаляното речно дъно и се втурна да вземе децата, които лежаха завити с одеяло. Когато ги взе на ръце, бебешкият плач проряза нощта като кървава диря, която насочва хищника към плячката му. Пийк ги притисна до гърдите си и скочи на земята.

През гъстата завеса на плющящия дъжд съгледа другата лодка, която се приближаваше към брега бавно като погребална ладия. Обзет от паника, лейтенантът се затича към улиците, които граничеха с южния край на Майдан, и изчезна сред сенките на квартала, наричан Белия град от привилегированите си жители — предимно британци и други европейци.

Имаше само една надежда за спасението на децата, но все още бе далече от сърцето на Северна Калкута, където живееше Ариами Бозе. Тази старица бе едничкият човек, който можеше да му помогне сега. Пийк се спря за миг и огледа потъналите в мрак простори на Майдан, търсейки далечното блещукане на уличните лампи, които примигваха като звезди в северния край на града. Тъмните, забулени от пороя улици щяха да бъдат най-надеждното му убежище. Прегърнал здраво децата, лейтенантът пое на изток, като се стараеше да се придържа към сенките, хвърляни от големите дворцови сгради в центъра на града.