Читать «Среднощният дворец» онлайн - страница 42

Картър седна в креслото си, като се стараеше да не издава чувствата си и да изглежда спокоен и авторитетен. Джавахал му се усмихна приветливо.

— Предполагам, че сте наясно защо съм дошъл.

— Не знам какво търсите, но няма да го намерите тук — отвърна Картър.

— Може би ще го намеря, а може би не — каза натрапникът небрежно. — Търся едно дете, което вече е станало мъж. Знаете за кое дете говоря. Ще ми бъде неприятно, ако се наложи да ви нараня.

— Заплашвате ли ме?

Джавахал се изсмя.

— Да — студено отвърна той. — И когато заплашвам някого, хич не се шегувам.

Директорът за пръв път сериозно се замисли дали да не вика за помощ.

— Ако смятате да викате още отсега — рече Джавахал, — нека поне да ви дам повод.

С тези думи протегна дясната си ръка пред лицето си и започна спокойно да сваля ръкавицата си.

* * *

Шиър и останалите членове на обществото „Чоубар“ едва бяха влезли в двора на „Св. Патрик“, когато прозорците на кабинета на Томас Картър на първия етаж се взривиха със страшен трясък и дъжд от парчета стъкло, дърво и тухли се посипа в градината. За миг младежите замръзнаха като парализирани, после се втурнаха към сградата, без да обръщат внимание на дима и пламъците, изригнали от зейналата във фасадата дупка.

В момента на експлозията Банким се намираше в другия край на коридора, където преглеждаше куп документи, които се канеше да връчи на Картър, за да ги подпише. Взривната вълна го събори на пода; когато вдигна очи, видя през облака дим, изпълнил коридора, че вратата на директорския кабинет е изтръгната от пантите и запратена в стената. Банким тутакси скочи на крака и се затича към източника на експлозията. Когато от прага на кабинета го деляха едва шест метра, оттам изникна черен силует, обвит в пламъци. Разперил тъмния си плащ като огромен прилеп, той се понесе по коридора с невероятна скорост и изчезна със звук, който напомни на Банким разяреното съскане на атакуваща кобра. След него остана диря от пепел.

Асистентът намери Картър проснат на пода в кабинета. Лицето му бе покрито с изгаряния, а дрехите му димяха, сякаш се бе измъкнал от пожар. Банким се спусна към наставника си и се опита да го поизправи. Ръцете на директора трепереха и помощникът му с облекчение установи, че той все още дишаше, макар и с мъка. Банким завика за помощ и след малко неколцина от младежите надникнаха вътре. Бен, Иън и Сет му помогнаха да вдигне Картър от пода, докато останалите разчистваха отломките от пътя, за да освободят място в коридора.

— Какво, по дяволите, се случи? — попита Бен.

Банким само поклати глава, неспособен да отговори на въпроса и очевидно все още в шок. С общи усилия успяха да изнесат ранения в коридора, докато Вендела, пребледняла като платно и с отчаян поглед, изтича за помощ до най-близката болница.

Един по един се появиха и останалите членове от персонала на „Св. Патрик“. Никой не проумяваше какво е предизвикало взрива и не можеше да познае обгореното тяло, простряно на пода. Иън и Рошан заградиха Картър и наредиха на всички да се отдръпнат и да не препречват пътя. Чакането на обещаната помощ им се стори безкрайно.