Читать «Среднощният дворец» онлайн - страница 43

* * *

След суматохата от взрива и пристигането на линейката от Централната болница на Калкута „Св. Патрик“ отново потъна в тревожно очакване. Изтече половин час и когато отчаянието бе на път да смени първоначалната паника, един лекар от медицинския екип отиде при Банким и момчетата, за да ги успокои, докато тримата му колеги продължаваха да се грижат за пострадалия.

Когато видяха доктора, всички се скупчиха около него, загрижени и нетърпеливи.

— Получил е сериозни изгаряния и като че ли има счупени кости, но е вън от опасност. Сега най-много ме безпокои състоянието на очите му. Не можем да гарантираме, че ще си възстанови зрението напълно, но все още е рано да се каже. Ще трябва да го вземем в болницата и да му дадем успокоителни, преди да се погрижим за раните му. Със сигурност ще се наложи да го оперираме. Някой трябва да оформи документите за приемането му в болницата — каза докторът. Беше млад червенокос мъж с остър поглед и непоколебимо компетентен вид.

— Вендела може да направи това — рече Банким.

Докторът кимна.

— Добре. Има още нещо. Кой от вас е Бен?

Всички го изгледаха слисани. Объркан, Бен вдигна поглед.

— Аз съм Бен. Какво има?

— Той иска да говори с теб — каза докторът с тон, който загатваше, че се е опитвал да разубеди Картър и че намира молбата му за неразумна.

Бен кимна и се завтече към линейката, където бяха внесли ранения.

— Само за минутка, момче — предупреди го лекарят. — Нито секунда повече.

* * *

Бен се приближи до носилката, върху която лежеше Томас Картър, и се опита да се усмихне ободрително, но когато видя в какво състояние бе директорът, стомахът му се сви и думите замръзнаха на езика му. Един от лекарите, застанал зад гърба му, го побутна, за да реагира. Бен пое дълбоко дъх и кимна.

— Здравейте, господин Картър. Аз съм Бен — каза момчето, като се чудеше дали Картър го чува.

Раненият бавно изви глава и вдигна трепереща ръка. Бен я взе между своите и леко я стисна.

— Кажи на този човек да ни остави насаме — изстена директорът, без да отваря очи.

Докторът изгледа строго Бен и изчака няколко секунди, преди да се отдалечи.

— Лекарите казват, че ще се оправите… — подхвана момчето.

Картър поклати глава.

— Не сега, Бен. — Всяка дума явно му струваше титанично усилие. — Слушай ме внимателно и не ме прекъсвай. Разбрано?

Бен кимна. Трябваше му малко време, за да осъзнае, че Картър не можеше да го види.

— Слушам ви, господине.

Директорът стисна ръцете му.

— Един мъж те търси и иска да те убие, Бен. Душегубец — произнесе той с мъка. — Трябва да ми повярваш. Нарича се Джавахал и като че ли смята, че ти имаш някаква връзка с миналото му. Не знам защо те търси, но знам, че е опасен. Това, което направи с мен, само показва на какво е способен. Трябва да говориш с Ариами Бозе, жената, която дойде вчера в сиропиталището. Разкажи ѝ какво съм ти казал и какво се е случило. Тя се опита да ме предупреди, но аз не се отнесох сериозно към думите ѝ. Не допускай същата грешка. Намери я и говори с нея. Кажи ѝ, че Джавахал е бил тук. Тя ще те научи какво да направиш.