Читать «Среднощният дворец» онлайн - страница 15

— Безспорно — съгласи се Картър и стана от креслото, готов да изпрати чудатия гост.

— Особено когато става дума за империя, където упадъкът се е превърнал в изкуство, а Калкута е главният му музей — добави Джавахал.

Картър кимна неопределено, без да е напълно сигурен с какво се съгласява.

— Съжалявам, че ви отнех толкова време, господин Картър — завърши Джавахал.

— Но моля ви — възрази директорът, — аз съжалявам, че не можах да ви бъда от полза. В такива случаи всички сме длъжни да помагаме според силите си.

— Така е — потвърди гостът и се изправи на свой ред. — Още веднъж ви благодаря за любезността. Бих искал да ви задам само един въпрос.

— Ще ви отговоря с най-голямо удоволствие — отвърна Картър, като вътрешно се молеше да се отърве час по-скоро от присъствието на този тип.

Сякаш прочел мислите му, посетителят се усмихна лукаво.

— До каква възраст остават децата във вашия приют, господин Картър?

Директорът не успя да скрие учудването си.

— Дано не съм проявил нетактичност — побърза да добави Джавахал. — Ако е така, не ми отговаряйте. Попитах просто от любопитство.

— Не се безпокойте, това не е тайна. Възпитаниците на „Св. Патрик“ остават под нашия покрив до деня, в който навършат шестнайсет години. Тогава приключва периодът на официалната опека. След този срок вече са възрастни хора, поне в очите на закона, и могат да вземат живота си в свои ръце. Както виждате, това е привилегирована институция.

Джавахал го изслуша внимателно и като че ли се замисли над проблема.

— Сигурно е мъчително за вас да виждате как отлитат от гнездото, след като сте се грижили за тях толкова години — отбеляза накрая. — В известен смисъл вие сте баща на всички тези деца.

— Това е част от работата ми — излъга Картър.

— Естествено. Но, ако смея да попитам, как разбирате каква е истинската възраст на дете, което няма родители и семейство? Чиста формалност, предполагам…

— За рожден ден на всеки от питомците ни се приема датата, когато е постъпил при нас. Понякога самото заведение прави приблизителни изчисления на възрастта — обясни Картър, притеснен от перспективата да обсъжда вътрешните работи на сиропиталището с непознатия.

— Това ви превръща в малък Бог, господин Картър — отбеляза Джавахал.

— Не намирам сравнението за уместно — сухо отвърна директорът.

Джавахал с наслада наблюдаваше неудоволствието, изписало се на лицето на събеседника му.

— Простете дързостта ми, господин Картър. Въпреки всичко се радвам, че се запознахме. Не е изключено да ви посетя в бъдеще и да направя дарение на благородното ви заведение. Може би ще се върна след шестнайсет години; така ще мога да се запозная с юношите, които днес ще станат част от голямото ви семейство…