Читать «Среднощният дворец» онлайн - страница 13

Докато наливаше чай в две чаши върху подноса, сервиран от Вендела, Картър усещаше с гърба си пронизващия поглед на непознатия, който го наблюдаваше внимателно.

— Седнете, моля — приветливо рече директорът. — Захар?

— По ваше усмотрение.

Безизразният глас на непознатия не издаваше никакъв акцент. Картър преглътна на сухо, залепи дружелюбна усмивка на лицето си и се обърна, за да му подаде чашата. Ръката в черна ръкавица сключи дългите си хищни пръсти около парещия порцелан, без да трепне. Картър седна в креслото си и разбърка захарта в своя чай.

— Съжалявам, че прекъснах работата ви, господин Картър. Сигурно сте много зает, така че ще бъда кратък — заяви мъжът.

Директорът кимна вежливо.

— Какво ви води насам, господин…?

— Казвам се Джавахал, господин Картър — представи се непознатият. — Ще бъда пределно откровен с вас. Въпросът ми може да ви се види странен, но дали случайно не сте намерили дете, бебе на няколко дни — снощи или пък днес?

Картър сбърчи чело и се постара да си придаде изненадано изражение. Не прекалено, за да не изглежда изкуствено, но все пак достатъчно забележимо.

— Дете ли? Не ви разбирам.

Мъжът, представил се под името Джавахал, се усмихна широко.

— Виждате ли, дори не знам откъде да започна. Работата е доста щекотлива. Надявам се, че ще проявите дискретност, господин Картър.

— Можете да разчитате на мен, господин Джавахал — отвърна директорът, отпивайки от чашата си.

Гостът, който не беше опитал своя чай, се поотпусна и подхвана историята си.

— Имам голямо текстилно предприятие в северната част на града. Може да се каже, че добре съм се подредил в живота. Някои биха ме нарекли богат — и не без основание. Отговарям за много семейства и смятам за чест да им помагам, доколкото е по силите ми.

— В тия сурови времена всички правим каквото можем — вметна Картър, без да откъсва поглед от черните, непроницаеми очи на госта си.

— Разбира се — продължи непознатият. — Обръщам се към вашето достойно заведение заради твърде неприятен проблем, който бих искал да разреша час по-скоро. Преди седмица млада жена, която работи в един от цеховете ми, роди момченце. Бащата на детето, както изглежда, е някакъв англо-индийски нехранимайко, който я посещавал, но щом научил, че е бременна, се изпарил яко дим. Семейството на момичето, доколкото разбрах, е от Делхи — хора със строги нрави, мюсюлмани, които не са в течение на случилото се.

Картър кимаше сериозно и съчувствено.

— Преди два дни един от моите надзиратели ми съобщи, че в пристъп на безумие момичето е избягало от дома, където живее с някакви роднини, и по всяка вероятност възнамерява да продаде бебето — продължи Джавахал. — Не бързайте да я осъждате, тя е порядъчна млада жена, но натискът, на който бе подложена, я е подтикнал към такава отчаяна крачка. Това не бива да ви учудва. Тази страна, също както и вашата, господин Картър, не е снизходителна към човешките слабости.