Читать «Среднощният дворец» онлайн - страница 120
Карлос Руис Сафон
* * *
Членовете на обществото „Чоубар“ се събраха за последен път в онова майско утро през 1932 г. до разрушения мост на брега на Хугли пред руините на Джитърс Гейт. Завеса от сняг разбуди град Калкута, където никой никога не бе виждал бялата мантия, която бе започнала да покрива куполите на старите дворци, уличките и необятната шир на Майдан.
Докато жителите на града излизаха по улиците да погледат чудото, членовете на обществото „Чоубар“ се оттеглиха към моста и оставиха Шиър насаме с Бен. Всички бяха оцелели от снощните събития. Бяха видели как горящият влак рухна в бездната и как огнената експлозия се въздигна към небесата, разсичайки бурята като пъклено острие. Знаеха, че навярно никога не ще заговорят отново за събитията от изтеклата нощ, а дори и да го стореха някой ден, никой нямаше да им повярва. И все пак, в това ранно утро всички разбираха, че са били само гости, случайни пътници във влака, изскочил от миналото. След малко загледаха мълчаливо как Бен прегръщаше сестра си под падащия сняг. Денят полека разпръсна мрака на онази безкрайна нощ.
* * *
Шиър усети студената ласка на снега по бузите си и отвори очи. Брат ѝ Бен я държеше в обятията си и нежно галеше лицето ѝ.
— Какво е това, Бен?
— Сняг — отвърна момчето. — Вали сняг над Калкута.
Лицето ѝ грейна за миг.
— Разказвала ли съм ти някога за какво си мечтая?
— Да видиш как вали сняг над Лондон. Спомням си. Догодина ще отидем заедно там. Ще погостуваме на Иън, който ще учи медицина. И ще вали сняг всеки ден. Обещавам ти.
— Спомняш ли си историята, написана от баща ни, Бен? Онази, която ви разказах в нощта, когато отидохме в Среднощния дворец?
Бен кимна.
— Това са сълзите на Шива, Бен — изрече тя с мъка. — Ще се стопят, щом слънцето изгрее, и никога вече не ще валят над Калкута.
Момчето леко поизправи сестра си и ѝ се усмихна. Дълбоките ѝ очи, сияйни като перли, го гледаха внимателно.
— Ще умра, нали?
— Не — отвърна Бен. — Няма да умреш още дълги години. Линията на живота ти е много дълга, виждаш ли?
— Бен… — изстена Шиър. — Това беше единственото, което можех да направя. Направих го заради нас.
Той я прегърна силно.
— Знам — промълви.
Шиър се опита да се надигне и доближи устни до ухото му.
— Не ме оставяй да умра сама — прошепна тя.
Бен скри лице от сестра си и я притисна към себе си.
— За нищо на света.
Останаха така, прегърнати безмълвно под снега, докато пулсът на Шиър бавно замря като свещ, угасена от вятъра. Малко по малко облаците се разнесоха на запад, а лъчите на зората стопиха булото от бели сълзи, което бе покрило града.
