Читать «Среднощният дворец» онлайн - страница 119

В този миг влакът излезе от тунела и мина с пълна пара през централния коловоз на Джитърс Гейт, бълвайки пламъци, които се издигаха към небесата. Локомотивът мина под големите арки на входа на металната постройка и продължи по релсите, които водеха към един път, сякаш изваян от утринните лъчи и устремен към хоризонта.

Джавахал вдигна очи и Бен видя в тях целия ужас и дълбоката самота, които държаха в плен тази прокълната душа.

Докато влакът изминаваше последните метри, които го деляха от срутения мост, Бен бръкна в джоба си и извади кутията с последната кибритена клечка, която бе запазил. Джавахал пъхна ръката си в котела и облак чист кислород го обгърна като водопад от пара. Призрачната му форма бавно се сля с машината, която приютяваше душата му, и газът обагри силуета му в пепеляво. Джавахал отправи последен поглед към Бен и момчето като че ли видя блясъка на самотна сълза, която се стичаше по лицето му.

— Освободи ме, Бен — промълви гласът в ума му. — Сега или никога.

Бен драсна клечката.

— Сбогом, татко — прошепна той.

Лахаважд Чандра Чатърджи сведе глава и момчето хвърли запалената клечка в нозете му.

— Сбогом, Бен.

Именно тогава, за един бегъл миг, момчето долови присъствието на друго лице, обвито във воал от светлина. Докато пламъците заливаха баща му като река, онези други очи, дълбоки и тъжни, го погледнаха за последен път. Бен си помисли, че умът му си прави шеги с него, когато позна в тях същия сломен поглед, който бе виждал в очите на Шиър. После Сияйната принцеса завинаги потъна в пламъците с вдигната ръка и лека усмивка на устните, без Бен дори да заподозре коя бе тази фигура, погълната от огъня.

* * *

Експлозията го блъсна към другия край на вагона досущ като невидима струя вода и го изхвърли от горящия влак. При падането си момчето се търкулна сред буренака, израснал покрай релсите. Влакът продължи и Бен се затича след него, следвайки смъртоносния му път към бездната. Само след секунди вагонът, в който беше баща му, избухна с такава сила, че металните греди на увисналия разрушен мост се разлетяха в небесата. Огнена клада се издигна към буреносните облаци като светкавица и разцепи небето като огледало от светлина.

Влакът се сгромоляса в пустотата — змей от стомана и пламъци, който рухна в черните води на Хугли. Оглушителен гръм разтърси небето над Калкута и земята под града се разтрепери.

Последното дихание на Огнената птица секна, отнасяйки завинаги със себе си душата на своя създател, Лахаважд Чандра Чатърджи.

Бен спря и падна на колене между релсите, докато приятелите му тичаха към него откъм входа на Джитърс Гейт. Небето сякаш зарони стотици малки бели сълзи. Бен погледна нагоре и ги почувства върху лицето си. Валеше сняг.