Читать «Среднощният дворец» онлайн - страница 107

Решен да не изпада в смут пред обърканата мрежа от галерии, той се обърна и ускори крачка, като се чудеше дали е закъснял за уречената среща под часовника. Докато бродеше из безкрайните проходи на Джитърс Гейт, му мина през ум, че може би съществува някакъв странен физически закон, по силата на който времето тече по-бързо при отсъствие на светлина.

Вече го глождеше чувството, че е изминал цели километри в мрака, когато забеляза в края на една галерия прозрачната светлина, която се излъчваше от откритото пространство под внушителния купол на гарата. Въздъхна с облекчение и се затича натам, уверен, че се е измъкнал от кошмара на безкрайното си странстване из лабиринта.

Но когато най-сетне излезе от гърлото на тунела и закрачи по тесния улей между два съседни перона, оптимизмът му бързо се изпари и отново го налегна тревога. Гарата беше пуста и нямаше никаква следа от останалите членове на обществото „Чоубар“.

С един скок се метна на перона и измина тичешком последните петдесетина метра, които го деляха от часовниковата кула. Единствените му спътници бяха ехото от собствените му стъпки и заплашителният тътен на бурята навън. Заобиколи кулата и застана под големия циферблат с изкривените стрелки. Не му трябваше часовник, за да отгатне, че времето за среща, уговорено от другарите му, отдавна бе преминало.

Облегнат на почернялата тухлена стена на кулата, Бен трябваше да признае пред себе си, че идеята му да раздели групата, за да увеличи ефективността на търсенето, явно не бе дала очакваните резултати. Между мига, в който бе преминал прага на Джитърс Гейт, и настоящия, имаше една-единствена разлика — сега беше съвсем сам. След Шиър бе изгубил и останалите си другари.

Отвън бурята нададе яростен рев, сякаш небето се разцепи надве. Момчето реши да потърси приятелите си, та дори това да му отнемеше седмица или месец; при създалото се положение не му оставаше нищо друго. Пое по централния перон към задното крило на Джитърс Гейт, където се намираха някогашните служебни помещения, чакалните и малката цитадела от базари, кафенета и ресторанти, изпепелени още преди да заработят. Именно в този миг зърна една лъскава наметка, паднала на пода в една от зоните на чакалните. Преди да влезе в тунелите, бе огледал това място; спомняше си, че тогава парчето сатенен плат не беше там. Закрачи припряно към него и в бързината не забеляза неподвижния силует, който го причакваше в сенките.

Бен коленичи до наметката и предпазливо протегна ръка към нея. Платът бе напоен с тъмна, възтопла течност, която изглеждаше смътно позната на допир, но извикваше у него инстинктивно отвращение. Под тъканта се очертаваха формите на някакъв предмет. Бен извади кибритената кутия и понечи да драсне клечка, за да разгледа внимателно находката си, но установи, че му бе останала само една. Примирен, реши да я запази за по-подходящ случай и напрегна очи, търсейки някаква следа, която би могла да го насочи към местонахождението на приятелите му.