Читать «Среднощна корона» онлайн - страница 185

Досещаше се, че не му е разкрила всичко. Бе му разказала нещата в най-общи детайли, а и оставаше проблемът с елфическата кръв. Никога не бе чувал някой да може да наследи силите си по този начин, но пък в днешно време никой не говореше за елфите. Това обясняваше древната песен.

Потупа главата на Лапичка и излезе от стаята. Коридорите бяха тихи и празни.

Имаше момент, в който съществото бе блъснато от невидима стена. Но бе невъзможно Дориан да има такава сила. Как беше възможно, след като магията на Селена бе изчезнала при завръщането u в този свят?

Селена бе елфа и имаше сили, които не може да контролира. Дори да не владееше изкуството на превъплъщението, ако някой разбереше каква е...

Това обясняваше и защо изпитва такъв ужас от краля, защо никога не споделя откъде идва и какво е преживяла. Да живее тук... това бе най-опасното място за нея или за който и да е елф.

Ако някой разбереше каква е, можеше да използва информацията срещу нея или направо да я убие. А Каол нямаше да може да направи нищо. Нямаше какво да излъже, не разполагаше с връзки, които да задейства. Колко ли време щеше да мине, преди някой да започне да рови в миналото u? Преди да докопа Аробин Хамел и да го измъчва, докато узнае истината?

Краката на Каол знаеха къде отива преди той да направи избора, да изработи плана. След минути потропа на една дървена врата.

Очите на баща му бяха сънени и се присвиха, когато го видя.

- Знаеш ли кое време е?

Не знаеше и не го интересуваше. Каол влезе в стаята и затвори вратата, като се огледа, за да види дали наоколо няма други хора.

- Трябва да те помоля нещо, но преди да го сторя, обещай ми, че няма да ми задаваш въпроси.

Баща му го погледна развеселено, след което скръсти ръце.

- Хубаво. Няма да задавам въпроси.

Небето отвъд прозореца започна да се оцветява в тъмносиньо.

- Мисля, че трябва да изпратим кралския шампион до Вендлин, за да ликвидира владетелите им.

Баща му повдигна вежди, а Каол продължи:

- Воюваме с тях вече две години и още не сме пробили военноморските им защити. Но ако кралят им и синът му бъдат елиминирани, ще имаме шанс да ги завладеем в хаоса. Особено ако кралският шампион докопа защитните планове на флота им. -Пое си дълбоко въздух, за да запази тона си равен. - Искам да представя идеята пред краля тази сутрин и те моля да ме подкрепиш.

Защото Дориан никога нямаше да се съгласи, не и без да знае коя е Селена. А Каол не можеше да разкрие тайната никому, дори на него. За толкова драстична идея обаче му трябваше стабилна политическа подкрепа.

- Амбициозен и безпощаден план - усмихна се баща му. - Ако подкрепя идеята и убедя съюзниците си в Съвета също да гласуват за нея, какво мога да очаквам в замяна?

От начина, по който очите му заблестяха, разбра, че баща му вече е отгатнал отговора.

- Тогава ще се върна в Аниел с теб - рече Каол. - Ще напусна поста на капитан и... ще се върна у дома.

Там не бе неговият дом, но ако това му позволеше да изкара Селена от страната... А и Вендлин бе последната крепост на елфите, единственото място в Ерилея, където щеше наистина да се намира в безопасност.