Читать «Среднощна корона» онлайн - страница 187

Дориан обаче гледаше изумен Уестфол, който явно смяташе, че принцът няма да подкрепи решението му. Бе жалко, че не Каол е негов наследник. Той имаше бистър ум и не се колебаеше да стори това, което е необходимо. Дориан все още не притежаваше такава решителност.

Освен това така кралят щеше да разкара асасина от сина си. Той вярваше, че момичето върши съвестно работата си, но не искаше да се навърта около Дориан.

Бе му донесла главата на Арчър Фин тази сутрин, не закъсня с нито ден и обясни какво е открила: че Арчър е отговорен за смъртта на Нехемия заради съвместното им участие в тайно общество предатели. Не бе изненадан, че Нехемия е забъркана в нещо такова.

Но какво щеше да каже асасинът за това пътуване?

- Призови шампиона - нареди той. В настъпилата тишина съветниците си кимнаха, а синът му се опита да погледне Уестфол в очите. Капитанът обаче не срещна погледа му.

Кралят се усмихна леко и завъртя черния пръстен на ръката си. Колко жалко, че Перингтън не бе тук да види това. Той се занимаваше с бунта на робите в Калакула -новина толкова тайна, че дори вестоносците се бяха простили с живота си. Херцогът щеше да е доволен от днешния обрат на събитията. Кралят обаче искаше Перингтън да е до него и по други причини - за да му помогне да разбере кой е отварял портал миналата нощ.

Бе го усетил в съня си. Внезапна промяна в света. Бе отворен само за няколко минути, след което някой го затвори. Каин си бе отишъл. Кой друг в замъка притежаваше подобно знание и такава сила? Дали не бе убиецът на Баба Жълтонога?

Той постави ръка на меча си Нотунг.

Тяло не бе намерено, но така и не се хвана на приказките, че Жълтонога просто е изчезнала. Сутринта след като това се случи бе огледал съсипания u фургон. Бе видял петната тъмна кръв по дървения под.

Жълтонога бе кралица на своя народ, една от трите свирепи фракции, които преди петстотин години бяха унищожили рода Крочан. С радост бяха унищожили мъдростта, трупана от това семейство по време на справедливото им управление, продължило хиляда години. Бе я поканил на карнавала тук, за да се срещне с нея, да си купи от огледалата u и да разбере какво е останало от Алианса на Железните зъби, който някога бе разкъсал Вещерското кралство.

Но преди да научи нещо полезно от нея, тя умря. Дразнеше се, че не знае как. Някой бе пролял кръвта u в замъка му. Други можеха да му потърсят сметка за това. Ако дойдеха обаче, щеше да бъде готов.

В сенките на Ферианската падина отглеждаше нови зверове за армията си. А уивърните имаха нужда от ездачи.

Вратите на съвещателната зала се отвориха. Асасинът влезе вътре, изправила надменно рамене както винаги. Тя хладно огледа помещението, преди да спре на няколко крачки от масата и да се поклони ниско.

- Ваше Величество ме е призовал?

Остана със сведен поглед както винаги. Освен в онзи прекрасен ден, когато бе дошла и бе изпържила Мълисън. Част от него съжаляваше, че сега трябва да освободи онзи сополанко.