Читать «Среднощна корона» онлайн - страница 184

- Но ти успя да отвориш портал към друг свят. Как?

- Чрез книгите за Знаците на Уирда, които прочетох. В тях има заклинания за временни портали.

След което му разказа за тайния коридор, който бе открила по време на Самхейн, за гробницата и за заповедта на Елена да стане шампион. За това, което правеше Каин и за начина, по който го бе победила. За това как бе отворила портал да види Нехемия. Не му разказа за Ключовете, за краля и за нещата, което подозираше, че прави с Калтейн и Роланд.

Когато завърши, Каол отвърна:

- Щях да кажа, че си луда, ако кръвта на онова нещо не бе по мен и ако не бях стъпил лично в онзи свят.

- Нали разбираш, че ако някой разбере за това - каза уморено тя, - не само за заклинанията, но и каква съм, ще ме екзекутират?

- Кълна се, че няма да кажа нищо на никого - блеснаха очите му.

Тя прехапа устни, кимна и отново отиде до прозореца.

- Арчър ми каза, че той е поръчал убийството на Нехемия, понеже е заплашвала контрола над групата му. Той се е маскирал като съветник Мълисън и е наел Грейв. Отвлече те, за да ме подмами. Той е пуснал и анонимната заплаха за живота u. Понеже искаше да обвиня теб за смъртта u.

Каол изруга, но тя продължи да гледа към съзвездието през прозореца.

- Но макар да не си виновен - каза тихо, - аз все още...

Видя болката, изписана на лицето му.

- Все още ми нямаш доверие - довърши той.

Тя кимна. Разбра, че поне в това Арчър е спечелил, и го намрази още повече.

- Когато те видя - прошепна тя, - искам да те докосвам. Но станалото онази нощ... не знам дали ще мога да го забравя. - Видя, че от най-голямата драскотина на лицето му ще остане белег. - Съжалявам за това, което ти причиних.

Каол се изправи, като изкриви лице от болка, и отиде до нея.

- И двамата сбъркахме - каза той по начин, който накара сърцето u да прескочи един удар. Събра сили да се обърне към него и да го погледне в лицето.

- Как можеш да ме гледаш така, след като знаеш какво съм всъщност?

Пръстите му погалиха бузите u, сгряха замръзналата u кожа.

- Не ме интересува дали си елф, или асасин. Въпреки всичко аз те...

- Недей - отстъпи тя назад. - Не го казвай.

В момента не можеше да отвърне на чувствата му. Нямаше да е честно към никой от тях. Дори ако му простеше за това, че бе избрал краля пред Нехемия, пътят u към Ключовете щеше да я отведе безкрайно далеч, към място, в което не можеше да иска от него да я последва.

- Трябва да приготвя тялото на Арчър за краля - каза накрая тя. Преди той да успее да u отговори, взе Дамарис от мястото, където го бе оставила до вратата, и излезе в тунела.

Изчака да потъне достатъчно навътре, преди сълзите u да потекат.

Каол остана загледан в мястото, където бе отишла, и се запита дали не трябва да я последва в древния мрак. После обаче се сети за всичко, което му бе казала, за тайните, които му бе разкрила, и разбра, че му трябва време, за да ги осмисли.