Читать «Среднощна корона» онлайн - страница 182
Сара Джанет Маас
„Не се оставяй да бъдеш угасена.“
Селена усети как се отпуска, но остави кинжала си опрян в гърлото на Арчър, докато се изправяше.
- Ще се махнеш от Рифтхолд още тази нощ - нареди му тя - заедно с всичките си приятели.
- Благодаря ти - изпъшка Арчър, докато се изправяше.
- Разбера ли, че си в града на сутринта - обърна му гръб и се отправи към тунела, -ще те убия.
- Благодаря ти - повтори Арчър.
Продължи да върви, като се ослушваше дали няма да я нападне.
- Знаех, че си добра жена - каза той.
Селена спря и се обърна.
В очите му имаше триумф. Смяташе, че е спечелил. Че отново я е излъгал. Крачка след крачка, тя се върна при него със спокойствието на хищник.
Спря достатъчно близо, като че да го целуне. Той се усмихна колебливо.
- Не - каза тя, - не съм.
След това удари, прекалено бързо, за да му остави какъвто и да е шанс.
Очите му се изцъклиха, когато кинжалът u се заби в сърцето му.
Тялото му рухна в ръцете u. С едната си ръка тя го задържа изправен, а с другата завъртя кинжала.
- Но Нехемия беше - прошепна тя.
52
Каол видя как кръвта руква от устните на Арчър, след като Селена го пусна на каменния под. Погледна надолу към тялото. Последните u думи към него увиснаха във въздуха и накараха тръпки да полазят и без това настръхналия Каол. Тя притвори очи и отметна глава назад, поемайки си дълбоко въздух, все едно вдишваше от смъртта пред себе си и от пролятата кръв, подпечатала отмъщението u.
Бе пристигнал навреме, за да види как Арчър моли за живота си и изрича думите, които бяха станали последната му грешка. Каол размърда ботуша си върху стъпалото, за да я предупреди, че е тук. Каква ли част от елфическите си сетива бе запазила сега, когато изглеждаше като човек?
Кръвта на Арчър потече по тъмните камъни, а Селена отвори очи и се обърна бавно към Каол. Кръвта се бе просмукала в краищата на косата u и ги бе оцветила в яркочервено. А очите u... в тях нямаше нищо. Бе като куха. За миг се запита дали няма да убие и него - просто защото е видял тъмната истина за нея.
Тя премигна и студеният гняв изчезна от погледа u, заменен от безкрайни умора и печал. Сякаш невидима тежест накара раменете u да увиснат. Взе черната книга, която Арчър бе изпуснал на влажните камъни, но я остави да се изплъзне от пръстите u, все едно е някакъв парцал.
- Дължа ти обяснение - бе всичко, което каза.
Селена отказа на лечителката да я прегледа, докато не превързаха крачето на Лапичка. Оказа се само дълга, но дълбока драскотина. Селена държеше главата на кученцето в ръцете си, когато го принудиха да изпие водата с успокоителното. Дориан помогна, колкото можа, докато лечителят превързваше изпадналата в безсъзнание Лапичка върху масата на Селена. Каол се облегна на стената на стаята, скръстил ръце пред гърдите си. Не бе продумал нищо на Дориан, откакто бяха слезли по онзи коридор.
