Читать «Среднощна корона» онлайн - страница 180

Не им каза, че имаше сериозна опасност магията да не проработи. Защото нямаше други книги в покоите u и защото Арчър бе отнесъл „Ходещите мъртъвци“ със себе си. Бе u останала само запечатващата магия от библиотеката. Но нямаше начин -абсолютно никакъв начин - да остави този портал отворен и някой от тях да го пази. Порталът, рано или късно, щеше да се затвори сам, но тя нямаше представа кога. Още от изчадията можеха да изпълзят по всяко време. Затова щеше да опита това. Нямаше друг избор. Ако не проработеше, щеше да опита нещо друго.

„Ще проработи“ - каза си.

Дориан постави успокоително ръка на гърба u, когато тя потопи пръсти в кръвта му. Не осъзна колко ледени са ръцете u, докато кръвта му не стопли върховете на пръстите u. Изписа запечатващите Знаци един по един над символите, които сияеха в зелено. Дориан не я пусна. Само я приближи, когато тя залитна. Каол не каза нищо.

Краката u се подгънаха, но тя успя да покрие символите с кръвта на Дориан. Когато и последният символ угасна, познат рев отекна от прокълнатия свят. Мъглите, скалите и пропастта притъмняха, а после се превърнаха в познатия камък.

Селена се опита да успокои дишането си. Насочи цялото си внимание към това. Трябваше да продължи да диша. Така нямаше да полудее.

Дориан отпусна ръка и въздъхна, като най-накрая я пусна.

- Да вървим - каза Каол и взе Лапичка, която изскимтя от болка и го погледна предупредително.

- Мисля, че всички трябва да пийнем по едно - каза тихо Дориан, - а после да си изясним какво всъщност стана.

Селена обаче погледна надолу по коридора, към стълбите, по които бе избягал Арчър. Бе u странно, че са минали само няколко минути. Струваха u се като цял живот.

Но бяха минути... Дъхът u секна. Бе открила само един начин да избяга от замъка и бе сигурна къде е отишъл Арчър. След като знаеше какво е сторил с Нехемия, след като я бе оставил на това същество... Познатият гняв замени умората. Гняв, който изпепели всичко, точно така както Арчър бе успял да унищожи това, което тя обича.

- Не си го и помисляй - застана на пътя u Каол.

- Той е мой - извади Дамарис тя.

И преди Каол да успее да я хване, профуча надолу по стълбите.

51

Макар Селена да бе изгубила елфическите си сетива, можеше да се закълне, че надушва парфюма на Арчър, докато слизаше надолу към тунела. Надушваше и кръвта му.

Той бе съсипал всичко. Бе убил Нехемия, бе манипулирал и двете, бе използвал смъртта на принцесата, за да раздели Селена и Каол. И всичко това - в името на отмъщението...

Щеше да го нареже на парчета. Бавно.

Знам коя си - бе казал той. Не беше сигурна какво му е казал Аробин за наследството и, но Арчър нямаше представа колко силна е тъмната страна в нея, в какво чудовище можеше да се превърне, за да оправи нещата.

Чуваше пред себе си сподавени проклятия и звън на метал. Когато стигна канала, разбра какво е станало. Решетката бе спусната, а Арчър не бе успял да я отвори. Може би боговете все пак я бяха чули.

Селена се усмихна и извади два от кинжалите си.

Премина тунела. И двата бряга на малката река в прохода бяха празни. Слезе по-надолу и погледна към водата. Запита се дали не е опитал да се гмурне дълбоко под решетката.