Читать «Спомен, печал и трън (Цялата поредица)» онлайн - страница 2

Светите мъже от Набан, които прочели книгата след кончината на Нисес, я обявили за еретична и опасна, но поради някаква причина не я изгорили, както обикновено се постъпва с подобни писания. Вместо това тя потънала задълго в почти неизбродния архив на Майката Църква, в дълбоките тайни подземия на Санселан Ейдонитис. Понастоящем очевидно е изчезнала от ониксовото ковчеже, в което била съхранявана. Труднодостъпният Опис на архивите не дава ясно свидетелство относно днешното й местонахождение.

Някои от тези, които са чели еретичната творба на Нисес, твърдят, че тя съдържа всички тайни на Остен Ард: от мрачното минало на тази земя до сенките на неродените неща. Ейдонитските учени свещеници биха отбелязали единствено, че нейното съдържание е „нечестиво“.

Може наистина да е вярно, че писанията на Нисес предсказват онова, което предстои да се случи, така категорично — а, както можем да предположим, и причудливо, — както описват и онова, което вече се е случило. Така или иначе, не е известно дали великите събития на нашата епоха и най-вече това, което ни интересува — въздигането и триумфът на Престър Джон, — са включени в предсказанията на свещеника, макар да съществуват предположения, че може и да е така. Повечето от писанията на Нисес са загадъчни, значението им е скрито в странни рими и неясни отправки. Никога не съм чел цялото произведение, а повечето от тези, които са го чели, са мъртви отдавна.

Заглавието на книгата е изписано с древните груби рунически знаци от родното място на Нисес, Ду Сварденвирд, което означава „Съдбата на мечовете“…

(из „Живота и царуването на крал Джон Презвитер“ от Моргенес Ерсестрес)

Първа част

Саймън идиота

1. Скакалецът и кралят

През този паметен ден дълбоко в дремещото сърце на Хейхолт сред плетеницата от тихи коридори и запуснатите, обрасли с бръшлян вътрешни дворове на замъка, в килиите на монасите и във влажните сенчести стаи се наблюдаваше необичайно раздвижване. Придворните и слугите учудено въртяха очи и си шепнеха. В пълната с изпарения кухня миячите на съдове разменяха многозначителни погледи над мивките. Във всеки коридор и пред всяка врата на голямата крепост разговорите се водеха шепнешком.

Ако се съдеше по атмосферата на напрегнато очакване, причината за това би могла да се крие в първия пролетен ден, ала големият календар в разхвърляната стая на доктор Моргенес показваше друго: месецът бе едва новандер. Есента се канеше да си тръгва, отстъпвайки място на зимата.

Това, което отличаваше този ден от останалите, не се дължеше на сезона, а на мястото — тронната зала на Хейхолт. Цели три години по заповед на краля вратите й бяха затворени и тежките завеси скриваха многоцветните прозорци. Дори на чистачките бе забранено да прекрачват прага, което причиняваше на управителката на камериерките безкрайна мъка. В продължение на три лета и три зими залата бе стояла глуха и безлюдна. От днес тя вече не беше празна и целият замък гъмжеше от слухове.