Читать «Спомен, печал и трън (Цялата поредица)» онлайн - страница 6

Стигнаха до преддверието на тронната зала, в която кипеше трескава дейност. Камериерките се блъскаха от едната в другата стена като мухи в бутилка. Рейчъл застана с ръце на кръста и огледа владението си. Едва доловимата усмивка, плъзнала по лицето й, показваше, че е доволна от това, което вижда.

Забравен за момент, Саймън се спотаи до една стена с гоблени. Приведен, наблюдаваше тайничко новото момиче Хепсибах — с налята фигура, къдрава коса и дръзка походка. Когато мина край него, понесла ведро с плискаща се вода, тя забеляза погледа му и се усмихна весело. Саймън усети пламъчето, плъзнало от врата към бузите му, извърна се и се подпря на протрития гоблен.

Размяната на погледи не убягна от взора на Рейчъл.

— Господ да те убие, момче, не ти ли казах да се хващаш на работа? Хайде почвай де!

— Какво? Какво да правя? — извика Саймън и пред очите му причерня, като чу звънливия смях на Хепсибах откъм коридора.

От безсилие се ощипа по ръката. Заболя го.

— Вземи тази метла и върви да изметеш жилището на доктора. Този човек живее като плъх, който влачи всичко в дупката си, а знае ли човек къде ще поиска да влезе кралят сега, когато вече е на крака?

Тонът й недвусмислено подсказваше, че дори кралската особа не прави изключение от общовалидната за всички мъже опърничавост.

— Жилището на доктор Моргенес? — попита Саймън. За пръв път, откакто го бяха открили в градината, настроението му се повдигна. — Веднага тръгвам!

Грабна метлата на бегом и изчезна.

Рейчъл изсумтя и се обърна да огледа безупречно почистеното преддверие. За миг се запита какво ли става зад голямата врата на тронната зала, след което безжалостно прогони мерналата й се мисъл като досаден комар. Подбра войската си с пляскане на ръце и със стоманен поглед я поведе извън преддверието към следващата решителна битка с най-големия си враг — безпорядъка.

Окачени едно над друго в редици покрай стените, зад вратата на залата висяха прашни знамена с избелели хералдични символи, изобразяващи фантастични животни: слънчевозлатистият жребец на Меердон, блестящото рибарче в герба на Набан, бухал и вол, видра, еднорог, базилиск — върволица мълчаливи спящи създания. Никакъв полъх не смущаваше покоя на овехтелите флагове; дори паяжините висяха празни и разпокъсани.

Все пак в тронната зала беше настъпила някаква малка промяна, нещичко в сумрачното помещение беше живнало. Някой напяваше тиха мелодия с тънък гласец, който можеше да бъде или на младо момче, или на старец.