Читать «Спомен, печал и трън (Цялата поредица)» онлайн - страница 1898

Слудиг закима енергично в отговор на отправените към него приветствени жестове.

— Тролът ме покани, от името на всички — отсече горделиво той. — Аз съм първият крохок, както там ни наричат. — Той вдигна чашата си. — За Бинабик и Сиски! Дълъг живот и много деца!

Тостът му беше посрещнат с възторжени възгласи.

— Наистина ли си мислиш, че ще се измъкнеш на такова приключение без мен? — попита Мириамел съпруга си. — И да ме оставиш тук да върша цялата работа?

— Дано имаш късмет да изпревариш Мири — изкикоти се Исгримнур. — Ето една жена, която е обиколила повече свят дори от теб!

Гутрун го сръга с лакът.

— Остави ги да си поговорят.

Исгримнур се обърна и я целуна по бузата.

— Естествено.

— В такъв случай ще отидем заедно — отвърна Саймън. — Ще направим кралска обиколка.

Мириамел го изгледа остро, след което се обърна към Рейчъл Драконката, която беше спряла до отсрещната врата на залата, за да нахока тихичко един прислужник. Рейчъл смръщи чело при високомерното подмятане на Саймън. Двете с Мириамел се спогледаха с развеселено негодувание.

— Имаш ли някаква представа какви главоболия ще ни коства това? — попита Мириамел. — Да вдигнем целия двор сред планините на Ийканук?

Саймън обходи с поглед вторачените в него развеселени лица на гостите в залата. След това зарови пръсти в червеникавата си брада и се ухили.

— Все още не съм съвсем цивилизован, но те правят всичко възможно. — Мириамел го бодна в ребрата и отново се притисна към него. Той вдигна високо чашата си. — Толкова е хубаво, че ви виждаме всички заедно. Следващият тост! За компанията на принца! Само да имаше възможност Джосуа да ни види. Но съм сигурен, че той се радва на уважение, където и да е!

Всички присъстващи се разсмяха — до един бяха посветени в тайната.

Тиамак се надигна.

— Всъщност нося ви вест от… един отсъстващ приятел. Изпраща ви огромната си обич и иска да знаете, че той, съпругата му и децата им са добре.

Съобщението беше приветствано с одобрителни викове.

Исгримнур се надигна неочаквано — олюляваше се едва забележимо.

— И да не забравим да пием за всички останали, които се сражаваха и паднаха, за да сме сега тук — извика той. — Всички до един. — Гласът му потрепна. — Бог да пази душите им. И да не ги забравим никога!

— Амин! — последва спонтанен възглас.

След което се възцари продължително мълчание.

— Да пием — нареди Мириамел. — Но запазете разума си. Сангфугол обеща да ни изпее новата си песен.

— И Джеръмайъс ще пее. Толкова време репетира. — Арфистът се огледа. — Не знам къде се е запилял. Не е приятно певецът да не е добре подготвен.

— Искаш да кажеш, че някои певци са добре подготвени ли?

Исгримнур се изкикоти, но замръзна в престорена уплаха, щом Сангфугол размаха заплашително комат хляб насреща му.