Читать «Смъртта на царете» онлайн - страница 19

Взе решение и се изправи, стисна здраво меча, а с лявата ръка хвана ножницата, за да може лесно да я отметне назад. Беше хубаво оръжие, спечелено в един турнир на легиона, и сега той трябваше да покаже на тези тъпаци, че го е спечелил честно. Пое дълбоко дъх и излезе от уличката, за да се изправи лице в лице с преследвачите си.

Бяха петима и по лицата им се беше изписал ентусиазмът на деца. Брут измъкна със звън меча от ножницата, за да не остава никакво съмнение относно естеството на намеренията му, после тържествено го насочи към мъжете и те се стреснаха. Мигът застина. Брут мислеше трескаво. Бащата на Ливия още не се беше появил и той имаше шанс да се отърве от тези тук, преди брадатият грък да дойде, за да ги насърчава. Може би щяха да се окажат податливи на убеждение или дори на подкуп.

Най-едрият от преследвачите му пристъпи напред. Внимаваше обаче да е извън обсега на нетрепващия меч в ръцете на Брут.

— Ливия е моя съпруга — каза той на чист латински.

Брут премига и отговори с въпрос:

— Тя знае ли?

Лицето на мъжа почервеня от гняв и той измъкна кама от колана си. Приятелите му размахаха сопи и други оръжия, все едно подканваха Брут да се приближи към тях.

Преди да се хвърлят към него, той заговори бързо; мъчеше се да не показва, че е обезпокоен от заплахата.

— Мога да ви убия всичките, но искам само да ми позволите да си вървя с мир. Аз съм първенец на легиона в бой с меч и никой от вас няма да излезе от тази уличка, ако вземете погрешното решение.

Четиримата слушаха с безстрастни лица, докато съпругът на Ливия им превеждаше. Брут чакаше търпеливо, надяваше се на благоприятен отговор. Вместо това те се разсмяха и започнаха да се приближават към него. Той отстъпи назад и викна:

— Ливия е здрава жена с нормални апетити. Тя ме съблазни, не аз нея. Няма защо да ме убивате заради това.

Зачака заедно с другите съпругът да преведе, но той не отвори уста. После каза на гръцки нещо, което Брут почти не разбра. Стори му се, че им казва да не го убиват, което му хареса, но последната част включваше „да го дадат на жените“, а това изобщо не му се стори хубава перспектива.

Съпругът на Ливия му се ухили зловещо.

— Хващането на престъпник е празник за нас. А ти ще си душата на този празник!

И докато Брут обмисляше отговора си, петимата го нападнаха с градушка от удари. И макар че прободе един с меча си, нечия свистяща цепеница го улучи в тила и го повали в безсъзнание.

Събуди се от леко скърцане. Главата му беше замаяна. Не отвори очи — опитваше се да усети къде се намира, без да позволи на невидимите наблюдатели да разберат, че е буден. Полъхна ветрец и изведнъж той разбра, че е без дрехи. Не можеше да има разумно обяснение за това и очите му се отвориха въпреки намеренията му.

Висеше с главата надолу на дървен ешафод в центъра на града. Един бегъл поглед потвърди подозренията му, че е гол. Всичко го болеше и споменът как го бяха окачили на едно дърво, когато беше момче, се върна и го накара да потрепери.

Беше тъмно, някъде наблизо се чуваха звуци на веселба. Преглътна болезнено при мисълта, че е част от някакъв ритуал, и се напрегна да се освободи. От усилието кръвта заблъска в главата му, но вървите не поддадоха.