Читать «Смъртта на царете» онлайн - страница 18

Пристъпи неуверено от крак на крак. Какъв избор имаше? Изруга полугласно Рений — отчасти задето спи, докато той е в беда, но най-вече защото го беше убедил, че един кон ще изяде част от спестяванията им, докато стигнат брега и си намерят места на кораб, заминаващ за Рим. Рений беше казал, че един легионер можел да измине разстоянието без никакви трудности, но дори някое дръгливо конче сега би им дошло много добре, за да избягат възможно най-бързо.

Сърдитата брада изчезна от прозореца и докато Брут се колебаеше, там се появи Ливия, все още зачервена от съвместните им занимания. Хубава, доволна червенина, отбеляза лениво Брут, докато гледаше как гърдите й полягат на перваза.

— Махай се! — прошепна високо Ливия. — Баща ми слиза!

— Хвърли ми сандалите! Не мога да тичам така — изсъска той в отговор.

След миг сандалите полетяха към него и той бързо ги нахлузи; чуваше трополенето на баща й — той вече беше съвсем близо до вратата.

Брут побягна. Чу доволното възклицание на бащата на Ливия, когато той видя, че натрапникът е още в двора, но не се обърна. Сандалите му чаткаха по камъните. Зад него бащата на Ливия крещеше с цяло гърло да го хванат, което, изглежда, предизвика известно вълнение сред местните жители, тръгнали по своите работи, и Брут изстена. Чу викове в отговор на призива на гърка и разбра, че и други граждани се присъединяват към преследването. Трескаво се опитваше да си спомни улиците, по които беше бродил само преди часове, за да намери хан с евтини стаи и топла храна. Тогава бащата на Ливия му се беше видял доста приятен човек — е, не носеше брадвата, когато показваше на двамата уморени мъже най-евтината си стая.

Блъсна се в една стена, когато зави зад ъгъла с пълна скорост, успя да заобиколи някаква количка и отблъсна от себе си посягащите ръце на собственика й. Накъде сега? Градът му се струваше като лабиринт. Първо наляво, после надясно, не се осмеляваше да погледне назад, дъхът му дращеше в гърлото. До момента Ливия си беше струвала притесненията, но ако го убиеха, не тя беше жената, която би искал да е последната в живота му. Надяваше се баща й да си излее гнева върху Рений и пожела късмет и на двамата.

Уличката, по която тичаше, внезапно свърши зад някакъв ъгъл. Една котка отскочи от пътя му и той спря и най-после рискува да хвърли поглед назад. Нямаше къде да избяга, но може би за момент ги беше заблудил. Вслуша се, но чу само оплакванията на котката, която изчезваше в далечината.

Надникна иззад ъгъла и веднага се дръпна. Уличката беше препълнена с мъже и всички идваха към него. Брут клекна и погледна пак — надяваше се, че няма да гледат толкова ниско.

Някой извика, друг му отвърна и Брут изстена и се дръпна назад. Беше понаучил гръцки, докато служеше в Бронзовия юмрук, но едва ли щеше да успее да ги убеди да му направят път точно в тази ситуация.