Читать «Смъртта на царете» онлайн - страница 20

Движението го завъртя в бавен кръг и той успя да огледа целия площад. Всяка къща беше осветена и кипеше от оживление — по-голямо, отколкото би допуснал за това малко скучно градче, каквото му се беше видяло на идване. Без съмнение всички варяха свински глави и вадеха меховете с вино, помисли той мрачно.

За момент го връхлетя отчаяние. Бронята му беше в стаята при Рений, а мечът му беше изчезнал. Нямаше сандали и цялото му имущество без съмнение щеше да финансира това тържество, което щеше да е неговият край. Дори да успееше да избяга, беше гол и нямаше пукната пара в тази чужда страна. Прокле Рений наум.

— И значи след един освежителен сън се протягам и поглеждам през прозореца… — прошепна Рений на ухото му.

Брут трябваше да изчака, докато се завърти, за да го види.

Старият гладиатор беше обръснат и чист и явно се наслаждаваше на гледката.

— Със сигурност, казвам си, със сигурност този нещастник, овесен с главата надолу, не може да е същият храбър млад войник, с когото дойдох тук. Нали?

— Виж какво, сигурен съм, че ще разкажеш много забавна история на приятелчетата си, но ще съм ти много благодарен, ако спреш да я репетираш и просто ме свалиш долу, преди някой да ти е попречил.

Скърцащите въжета отново го завъртяха. Без никакво предупреждение Рений ги преряза и той се стовари на земята. Около тях отекнаха викове и той се опита да се изправи, но не можа.

— Краката не ме държат! — изпъшка и отчаяно ги заразтрива.

— Гледай да те удържат — изсумтя Рений. — С една ръка не мога и да те нося, и да ги отблъсквам. Разтривай сега. Може пък да си пробием път с хитрост.

— Ако имахме кон, можеше да ме вържеш на седлото — възрази Брут, докато разтриваше енергично краката си.

Рений сви рамене.

— Няма време. Бронята ти е в ей тая торба. Донесоха нещата ти в кръчмата и ги взех на път за насам. Вземи меча и се подпри на ешафода. Вече идват.

Той пъхна меча в ръката му и въпреки че беше гол и останал без сили, Брут се поокопити, когато стисна познатата дръжка.

Тълпата се събираше бързо, начело с бащата на Ливия, хванал брадвата си с две ръце. Той размърда невероятно мощните си рамене, вдигна я високо и каза на Рений:

— Ти дойде с този, дето насили дъщеря ми. Ще ти дам шанс да си събереш нещата и да се махнеш. Той остава тук.

Рений остана опасно неподвижен; после направи внезапна крачка напред и заби меча си в гърдите на мъжа с такава сила, че острието изскочи от гърба му. Издърпа го и прободеният падна по очи. Брадвата му издрънча на камъните.

— Кой друг твърди, че той ще остане тук? — попита Рений и огледа събралите се.

Внезапното убийство смрази хората. Не се чу никакъв отговор. Рений им кимна сурово и заговори бавно и ясно.

— Никой не е бил насилван. Ако съдя от шумовете, които чух, момичето беше въодушевено точно толкова, колкото и този млад идиот, моят приятел.

Не обърна внимание на Брут, който остро си пое дъх зад гърба му, и продължи да държи тълпата прикована с погледа си. Хората все едно не го чуваха. Но гладиаторът беше убил съгражданина им, без изобщо да се замисли, и това ги накара да се държат на почетно разстояние.