Читать «Смъртта на царете» онлайн - страница 17

Гадитик заобръща венеца в ръцете си. После тихо попита:

— Заслужаваш ли го?

Юлий се поколеба. Знаеше, че беше рискувал живота си и беше обезвредил лично двама мъже в най-долното помещение на крепостта, но изобщо не беше очаквал тази награда.

— Не повече от останалите.

Гадитик се вгледа в него и кимна доволно.

— Това е хубаво. Макар че ми хареса да те гледам как трепеше негодниците снощи.

Засмя се на бързо променилата се физиономия на Юлий — от възторг до смущение.

— Под шлема ли ще го носиш, или върху него?

Юлий се обърка.

— Не… не знам. Сигурно ще го оставям в каютата, когато влизаме в акция.

— Сигурен ли си? Пиратите ще побягнат презглава от мъж с листа на главата… е, вероятно.

Юлий отново се изчерви и Гадитик се засмя и го потупа по рамото.

— Шегувам се, момче. Това е рядка чест. Разбира се, ще трябва да те повиша. Не може човек с почетен венец да заема ниска длъжност. Ще ти дам да командваш двадесет души.

— Благодаря — отвърна Юлий и настроението му се подобри.

Гадитик замислено потърка едно листо между пръстите си.

— Ще трябва да носиш това и в Рим. Такъв е редът. Поне веднъж трябва да го сложиш.

— Защо? Наистина ли трябва?

— Във всеки случай аз така бих постъпил. Такива са римските закони, момче. Ако се появиш на публично събитие с почетен венец, всички са длъжни да станат. Всички, дори сенаторите.

Центурионът се засмя по-скоро на себе си.

— Страхотна гледка ще е. Хайде да влизаме вече, виното чака. Надявам се, че ще успееш да се справиш и с него.

Глава 3

Брут се смъкваше по стената в сивата вечер, като свличаше пълзящите рози. Кракът му се заплете в примка от тръни, той падна по очи и мечът му издрънча на камъните. Младежът изруга и се изправи. Чу още един гневен рев над главата си: бащата на Ливия се беше подал през прозореца и го гледаше яростно. Брут приклекна да се загащи и изсъска, когато дрехата повлече един трън и той се заби дълбоко в бедрото му.

Бащата на Ливия беше як като бик и държеше тежка брадва — явно размисляше дали ще може да улучи Брут, ако я метне както трябва.

— Ще те спипам, негоднико! — изрева мъжът. Всъщност по-скоро изхриптя вбесено през брадата си.

Брут посегна да вземе падналия меч, без да изпуска от очи почервенялото лице на гърка. Придърпа гащите си с една ръка и стисна дръжката с другата; искаше му се да не си беше събувал сандалите, когато пристъпи към атлетичните си занимания в леглото на Ливия. Ако баща й се опитваше да запази невинността й, беше закъснял с около три години. Брут се подсмихна. Смяташе да сподели това сведение с него — ей така, за да го ядоса, но пък Ливия се беше държала мило с него — негова работа беше да провери къщата, преди да й позволи го завлече в стаята си. И понеже тя беше гола, му се стори учтиво да свали сандалите си, преди да се строполят в леглото, макар че тази учтивост щеше да му създаде известни проблеми при бягството от спящия град. Без съмнение Рений още хъркаше в стаята, за която беше платил той, Брут. След като спаха пет дни на открито, двамата имаха късмет да направят прекъсване в пътуването с шанс за гореща баня и бръснене, но изглежда, само Рений щеше да сe наслади на тези удобства, докато на него щеше да му се наложи да се крие из хълмовете.