Читать «Смъртта на царете» онлайн - страница 13

— Какво има, скъпа? Ела, седни и ми разкажи какво става.

Насили се да говори колкото може по-спокойно. Богове, да не би бебето да беше мъртво? Очакваше се Корнелия всеки момент да роди, а раждането винаги беше рисковано. Побиха го студени тръпки. Беше казал на Юлий, че ще наглежда домашните му, докато него го няма в града, но досега всичко изглеждаше много добре. Вярно, през последните месеци Корнелия се държеше някак особено, но пък повечето млади жени изпитваха страх от първото раждане.

Отведе Клавдия до една пейка до фурната. Тя седна, без да провери дали няма мазнина или сажди, което накара Тубрук да се обезпокои още повече. Наля й чаша прясно изстискан ябълков сок и тя отпи; хлиповете отстъпиха място на нервни спазми.

— Кажи сега какво става — каза Тубрук. — Повечето неща могат да се оправят, колкото и зле да изглеждат.

Изчака я търпеливо да допие сока, после внимателно взе чашата от омекналата й ръка.

— Сула — прошепна тя — не дава мира на Корнелия. Тя не ми казва всичко, но той все праща войниците си да я водят при него по всяко време на деня и на нощта, въпреки че е бременна, а после тя се връща цялата в сълзи.

Тубрук пребледня от гняв.

— Наранил ли я е? Или детето? — И се наведе заплашително над бавачката.

Клавдия се дръпна изплашено, устата й потрепна.

— Още не, но всеки път става по-зле. Тя ми каза, че винаги бил пиян и… я опипвал.

Тубрук затвори очи за миг; знаеше, че трябва да остане спокоен. Единствените външни признаци на гнева му бяха стиснатите юмруци. Когато проговори, очите му блеснаха опасно.

— Баща й знае ли?

Клавдия внезапно стисна ръката му.

— Цина не бива да узнава! Това ще го съкруши. Няма да може да погледне Сула в сената, без да му отправи обвинение, и ще го убият, ако каже нещо пред хората. Не бива да му се казва!

Гласът й се извиси почти в писък и Тубрук я потупа по ръката, за да я успокои.

— От мене няма да научи.

— Няма към кого да се обърна, само към тебе, помогни ми да я опазя — задъхано каза Клавдия. Очите й бяха пълни с молба.

— Добре си направила. Тя носи детето на този дом. Трябва да знам всичко, което се случва, разбираш ли? Не бива да допускаме грешки. Разбираш ли колко е важно това?

Тя кимна и избърса очите си.

— Надявам се, че разбираш — продължи той. — Като диктатор Сула е почти недосегаем. Разбира се, можем да изнесем случая в сената, но никой няма да се осмели да разпореди съдебно преследване. Това ще означава смърт за него. Такъв е техният скъпоценен „закон за равенството“. А какво е престъплението му? Според закона — никакво. Но ако я е докосвал и я е изплашил, тогава боговете зоват за отмъщение дори ако сенатът не се осмели.

Клавдия кимна отново.

— Разбирам…

— Трябва да разбереш — прекъсна я той остро, с нисък и твърд глас, — защото това означава, че всичко, което направим, ще е извън закона и че ако нападнем Сула по някакъв начин, неуспехът ще означава смърт за Цина, за мене, за тебе, за майката на Юлий, за слугите, робите, Корнелия, детето, смърт за всички. Юлий ще бъде преследван, независимо къде се намира.