Читать «Смъртта на царете» онлайн - страница 14

— Ще убиеш Сула? — прошепна Клавдия.

— Ако нещата са такива, каквито ги описваш, със сигурност ще го убия — изръмжа той и за миг тя видя някогашния гладиатор, суров и страховит.

— Точно това заслужава той. Корнелия ще успее да забрави тези мрачни месеци и ще роди детето в спокойствие.

Тя изтри очите си и част от мъката и притеснението сякаш изчезнаха.

— Тя знае ли, че си дошла при мене? — запита тихо Тубрук.

Клавдия поклати Глава.

— Добре. Не й казвай какво съм казал. Много скоро трябва да роди, не бива да се плаши.

— А… след това?

Тубрук почеса остригания си тил.

— Не. Нека да смята, че е бил някой негов враг. Той ги има предостатъчно. Пази всичко в тайна, Клавдия. Сула има поддръжници, които ще призовават за отмъщение дори след години, ако истината излезе наяве. Само една дума да кажеш на някого, а той да каже на свой приятел, стражите веднага ще довтасат пред вратите и ще отведат Корнелия и детето още преди да е настанал следващият ден.

— Няма да кажа на никого — прошепна тя и се взря в очите му за няколко дълги секунди.

Накрая сведе поглед и той въздъхна и седна на пейката до нея.

— Сега започни още от самото начало и не пропускай нищо. Бременните жени често си въобразяват разни неща и преди да изложа на риск всичко, което обичам, трябва да съм сигурен.

Говориха си тихо цял час. Накрая тя сложи ръка на лакътя му и това положи началото на плахо привличане въпреки грозните неща, за които бяха говорили.

* * *

— Смятах със следващия отлив да изляза в морето — каза кисело Гадитик, — а не да участвам в парад.

— Значи си вярвал, че вече съм труп — отговори управителят Павел. — Но понеже съм само пребит, но жив, смятам, че е необходимо да покажа подкрепата, която ми оказа Рим. Това ще обезкуражи… всякакви по-нататъшни посегателства върху достойнството ми.

— Господарю, всички млади бойци на целия остров сигурно са били свикани в тази крепост, както и хора от континента. Половината семейства в града ще скърбят за загубата на син или баща. Показахме им достатъчно добре какво означава да не се подчиняваш на Рим. Те няма да въстанат отново.

— Така ли мислиш? — възрази Павел с мрачна усмивка. — Колко малко познаваш тези хора. Те се бият срещу нашествениците още откакто Атина е била център на света. Сега тук е дошъл Рим и те продължават да се бият. Онези, които умряха, сигурно са оставили синове, които ще вземат оръжията веднага щом пораснат. Това е трудна провинция.

Дисциплината попречи на Гадитик да продължи спора. Той копнееше да се върне в морето на борда на „Акципитер“, но Павел настоя четирима легионери да го пазят постоянно. Гадитик едва не отплува при тази заповед, но неколцина от по-старите войници се предложиха за доброволци — предпочетоха по-лесното задължение пред гоненето на пирати.

— Не забравяйте какво се е случило с последните му стражи — предупреди ги Гадитик, но заплахата беше напразна, защото те знаеха, че от кладата с трупове на бунтовници се вдига струя черен пушек, достатъчно висока, за да се види от левги разстояние.